Гаданията

Българската народна традиция е изпълнена с най-различни гадания: за здраве, за плодородие, за любов и венчило, за дъжд, против наводнения и градушки и т. н. Най-често гаданията са свързани с магията на първия ден. Народът казва:” Нова година, нов късмет!” или „Нов ден, нов късмет”. Празниците като Еньовден, Игнажден, Света Ана, Коледа и Сурва, също са свързани с новото начало, те са един вид “нови, първи” за даден период от годината дни и за това са най-наситени с гадания. На Игнажден, пък и не само на този ден по полазника, по първия гостенин дошъл вкъщи, се гадае за здраве и благоденствие. За здраве се гадае и по хвърлените в огъня дрянови пъпки на самия празник или по заложените от предната вечер под стряхата листа от бръшлян или здравец. На пролетните празници Гергьовден и Еньовден, също се гадае за здраве и благоденствие, за любов. Моминските любовни гадания винаги са били на голяма почит в нашата народна традиция. На Сурва момите изпълняват обичая Ладуване, през Тодоровата седмица устройват Пепелница и Насяване на просо, на Гергьовден и на Еньовден напяват пръстени.
В ежедневието, когато някой тръгне да върши важна работа, следи за „лоши очи” или за „добра, пълна среща”, а по сънищата се гадае за всичко, особено срещу големите празници. Тогава момите слагат зърна просо или залък хляб под възглавницата си, с надеждата да сънуват бъдещия си жених. Вместо метеорологичната прогноза по телевизията, предците ни са гадаели за промяната на времето по наглед съвсем незначителни неща от ежедневието. Например, ако солта в захлупа е влажна, ако мухите хапят или “ти се дреме по никое време”, значи сигурно ще вали. За промяната на времето се е гледало и по Слънцето, Луната, звездите, по поведението на домашните и дивите животни.
Освен за предричане на различни неща, гаданията са играели важна социална, обединяваща роля в живота на дедеите ни. В трудни времена те са сплотявали хората, давали са им сили и вяра да се борят с изпитанията.

Ели Маринова