Трифoнци, Вълчи празници

Първите три дни на февруари народът ни е нарекъл Трифунци, Трифонци, Вълчи празници. Тогава предците ни изпълнявали ред ритуали в чест на вълците и за предпазване от тях. Дните се падат в най-студеното време  в годината, когато дори вълците, подгонени от глада и студа слизали около селищата на хората да търсят по-лесна плячка.
В навечерието на първия ден от Вълчите празници жените завързвали с червен конец ножиците, за да не могат вълците да си отварят устата, замазвали с глина пръстения под на къщата край огнището и зад вратата, за да залепят устата, очите и краката на вълците. През тези дни хората избягвали да употребяват сапун за пране и миене, за да не се пенят на вълците устата; не изхвърляли въглени от огнището навън, защото вярвали, че като ги намерят, вълците ги ближат и така се плодят.

Вълчите празници се отбелязват на прехода от есен към зима или в средата на зимата и в различните краища на страната са по различно време: през Мратинците, около Архангеолвден, през Мръсните дни, но най-масово това става по време Трифунците. Тези дни обикновено съвпадат с разгонването (беснуването) на вълчиците или с раждането на малките вълчета.

През този период произнасянето на думата „вълк” е строго забранено. За вълците се говори като за троица, седмина или деветима братя. Водачът им се нарича Куцалан и неговият празник се пада на последния ден, наречен Вълча Богородица. През тези три дни преобладават обредните забрани за работа с вълна и остри предмети. Най-строго трябва да спазват забраната бременните жени, за да не родят дете „с подрязани пръсти”. Вярва се, че ако някой се облече с дреха, изработена през вълчите празници, ще бъде изяден от вълците, а ако покойник бъде погребан с нея, той ще вампиряса.

За да бъдат предотвратени нещастните случаи, ако все пак се наложи да се използват остри и режещи инструменти през тези дни, сутринта на първия ден стопанинът забива брадвата в дръвника, а ако забрави да го стори, преди някой да употреби нож или друг остър предмет, удря с него три пъти по главня от огнището или по желязо. През тези дни никой не бива да замръква на открито.

На много места в България тези дни са наречени Миши празници и там се празнува за предпазване от мишки.