Чумата

Според народните вярвания Чумата се е родила заедно с мечката в деня на свети Атанас и се разхождала свободно по земята до деня на свети Харалампий, когато той я хванал и оковал с девет вериги. Чумата е стара, грозна, гърбава и страшна бабичка. Косите й са рошави и сплъстени, а дрехите – черни и дрипави; очите й са червен огън, ноктите й са дълги и остри като ножове. Тя отсича главите на обречените хора с остра коса.
Чумата може да се превръща в мечка, в кокошка, в коза, в мишка, във вълк или змия. Понякога се престорва на омагьосана жена, на кълбо прежда или на стиска вълна. Тя си има и детенце, наречено чумниче, което увива във вълна и за това, при епидемия хората оставяли пред вратите си корито с топла вода, сапун, пешкир, гребен и къделя вълна, та ако мине Чумата, да изкъпе и подреди детенцето си и да стане по-благосклонна към хората. Старите хора разказват, че Чумата се крие по таваните в кошовете с вълна. Там приспива детето си, а когато то е будно, играе с него на орехи. Шумът от търкулнатите орехи се чува из цялата къща, но само съботниците и кучетата могат да видят страшната бабичка.
За да се предпазят от Чумата, хората извършвали различни магически ритуали: двама братя близнаци с два вола близнаци извършвли ритуално заораване на селото, като в същото време вдовиците от селото се качвали на покрива на някоя къща и за една нощ изработвали чумно платно. През него трябвало да се проврат всички жители на селището, а след това го закопавали в чужд синор, за да изгонят чумата. В Тракия една жена мълчешком изпича прясна погача, увива я в нов месал и я слага в нова торба, заедно със сол и мед, след което мълчешком се качва в каруца и един мъж я извежда извън землището. Там жената отново мълчешком окачва торбата на плодно дърво, качва се в каруцата и мъжът я връща в село в пълно мълчание. Казват, че на отиване воловете едва теглели колата, защото Чумата била много тежка.
Също против болестта двама близнаци или мъже, чиито имена са единствени в селото добивали нов, жив огън от липови, хвойнови или лескови клонки, през който трябвало да преминат хората и домашните животни от цялото село. При чумна епидемия хората бягали от болестта в гората. От тогава е и приказката:” където има шума, няма Чума”.

Ели Маринова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.