Според народните вярвания Чумата се е родила заедно с мечката в деня на свети Атанас и се разхождала свободно по земята до деня на свети Харалампий, когато той я хванал и оковал с девет вериги. Чумата е стара, грозна, гърбава и страшна бабичка. Косите й са рошави и сплъстени, а дрехите – черни и дрипави; очите й са червен огън, ноктите й са дълги и остри като ножове. Тя отсича главите на обречените хора с остра коса.
Чумата може да се превръща в мечка, в кокошка, в коза, в мишка, във вълк или змия. Понякога се престорва на омагьосана жена, на кълбо прежда или на стиска вълна. Тя си има и детенце, наречено чумниче, което увива във вълна и за това, при епидемия хората оставяли пред вратите си корито с топла вода, сапун, пешкир, гребен и къделя вълна, та ако мине Чумата, да изкъпе и подреди детенцето си и да стане по-благосклонна към хората. Старите хора разказват, че Чумата се крие по таваните в кошовете с вълна. Там приспива детето си, а когато то е будно, играе с него на орехи. Шумът от търкулнатите орехи се чува из цялата къща, но само съботниците и кучетата могат да видят страшната бабичка.
За да се предпазят от Чумата, хората извършвали различни магически ритуали: двама братя близнаци с два вола близнаци извършвли ритуално заораване на селото, като в същото време вдовиците от селото се качвали на покрива на някоя къща и за една нощ изработвали чумно платно. През него трябвало да се проврат всички жители на селището, а след това го закопавали в чужд синор, за да изгонят чумата. В Тракия една жена мълчешком изпича прясна погача, увива я в нов месал и я слага в нова торба, заедно със сол и мед, след което мълчешком се качва в каруца и един мъж я извежда извън землището. Там жената отново мълчешком окачва торбата на плодно дърво, качва се в каруцата и мъжът я връща в село в пълно мълчание. Казват, че на отиване воловете едва теглели колата, защото Чумата била много тежка.
Също против болестта двама близнаци или мъже, чиито имена са единствени в селото добивали нов, жив огън от липови, хвойнови или лескови клонки, през който трябвало да преминат хората и домашните животни от цялото село. При чумна епидемия хората бягали от болестта в гората. От тогава е и приказката:” където има шума, няма Чума”.
Ели Маринова
