Народна традиция за 01.03.2021

~ Баба Марта ~

Св. преподобна мъченица Евдокия.

Името Евдокия е гръцко и означава “добра воля, благоразположение”. Празнуват Евдокия и по желание Мартин и Марта, които може да празнуват и на 14. 04 – св. Мартин изповедник, папа Римски).

Третият месец от Римския календар, чиито наследници са Юлиянския и Грегорианския календари,  бил посветен на бога на войната, Марс, Martis, който преди да стане бог на войната, бил бог-закрилник на растителността, на нивите и рекортата от тях.

По стар български обичай на този ден всички се закичват с мартеници. Според традицията най-възрастната жена в къщата ги изработва предварително от усукани бели и червени вълнени конци. Най-често това е един пресукан червено-бял конец, който често е украсен със синьо мънисто, с бял и червен пискюл или с две човечета, изработени от вълна, които се наричат Пижо и Пенда.
Пижо, символ на мъжкото начало, е червен, а Пенда, символът на женското начало е бяла.

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА от Йордан Стубел
Баба Марта бързала, Мартенички вързала:
Морави, зелени, Бели и червени:
Първом на гората – да листят листата.
И да дойдат всичките: щъркелите, птичките,
първият певец, косер хубавец.
После на градините – да цъфтят гиргините
и латинки алени, и божури шарени.
Ябълки да зреят, круши да жълтеят.
А пък на дечицата, върза на ръчицата,
мартенички чудни със ресни червени,
да са ранобудни, да растат засмени.
Сутринта на 1-ви март възрастната жена закичва с мартеници децата, момите, агънцата и младите фиданки.
Мартеницата се подарява и носи за здраве и против уроки. За това с мартеници се кичат годежната китка и бъклицата, сватбеното знаме, котлето, в което се издоява първото мляко на Гергьовден, с мартеница се връзват и еньовските билки.
А когато видим първият щъркел или първата лястовица, сваляме мартеницата. Можем да я завържем на плодно дърво с наричане за здраве и благоденствие или да я скрием под камък. Когато я скрием под камък, по мартеницата може да се гадае – ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е спорна и плодовита.
Рано сутринта жените мятат на плета или на плодно дърво червена дреха
– престилка или пояс – за да посрещнат бабичката с червено и да я зарадват, а за да не я гневят, заключват старите жени вкъщи, та когато баба Марта пристигне, да види само млади и здрави хора и никой, и нищо да не й напомня възрастта й. Стопанките премитат къщата и двора, събират сметта на купчина и я запалват, а за да прогонят бълхите, прескачат огъня, като нареждат: “вън бълхи, вътре Марто”. През целия ден перат, като не използват бухалки, за да не бие град през лятото. Ако на този ден за пръв път удари гръм, хората вярват, че годината ще е плодовита.
Баба Марта, месец март, е единствения “женски” месец в годината. В народните приказки баба Марта ту е сестра, ту е жена на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), с които често е в конфликт, защото е недоволна от половата им немощ или от факта, че са й изпили виното. Изобщо старицата е една много нервна и капризна жена с променливо настроение, каквото всъщност е времето през месец март.
През последните десетилетия се утвърди една по-нова традиция – всяка жена да си избира един ден от месеца (или два за по-сигурно). Ако денят се случи топъл и слънчев, тя ще е щастлива и усмихната през цялата година, защото когато през март е слънчево и тихо, казваме, че баба Марта се смее, когато вали дъжд, че плаче, а когато вали сняг, тя си къса ризата от яд.

Ели Маринова