Календарът – Лунен и Слънчев

Календар, от латински „calendae е наименование на първия ден от всеки месец. Датите обикновено се базират на циклите в движението на Слънцето и Луната.

Пиша тази статия, за да изясня защо има разминавания в честването на църковните празници, защо има стар стил и нов стил и от къде идва проблемът.

Зараждането на календарите

Още със събуждането на съзнанието, човекът усетил ритъма на природата, нейният пулс, изразяващ се в изгревите и залезите на Луната и Слънцето, в смяната лунните фази, в смяната на сезоните през годините. И хората започнали да се опитват съзнателно да следват този пулс, но интересът им бил насочен най-вече към ритъма на Луната. Археологическите данни за познаването на Луната и нейните цикли датират от около 40 хиляди години. Това са лунни календари, издълбани върху камъни и кости. В епохата на матриархата оцеляването на вида било най-важно, а Луната била символ на плодовитостта. От този период има запазени много женски статуетки, като Вилендорфската Венера, символизиращи именно плодовитостта.

С течение на векове и хилядолетия хората следвали Луната, но бавно и постепенно започнала промяна – от ловци и събирачи, те започнали да се превръщат в земеделци и скотовъдци, а за уседнал начин на живот трябвало да се следят сезоните, за които отговаряло Слънцето. Постепенно хората започнали да гледат на себе си не само като на част от природата, те започнали да се опитват да я подчиняват. Матриархатът започнал да отмира. На негово място се появил патриархатът, съобразен със слънчевия календар и сезоните. Хората започнали живо да се интересуват кога е най-подходящо да сеят и да жънат. Но лунния календар не можел да бъде пренебрегнат. Поради тази причина, с течение на времето, се появили лунно-слънчеви и слънчево-лунни календари, които за съжаление, не били особено точни. За да се справят с проблема ранни, но високоразвити култури, създали грандиозни и тайнствени конструкции за предсказване и точно определяне на слънчевите и лунните ритми, на летните и зимни слънцестояния, на равноденствията, на слънчевите и лунните затъмнения. Измежду тези грандиозни постройки са Стоунхендж в Англия и Карнак в Древен Египет.

Задачата да бъде създаден точен календар се оказала трудна. Въпреки това човекът не се отказал. И така – в Древна Гърция, в Атина, живял надарен математик и астроном, който се казвал Метон. Той успял да открие цикъл, при който слънчевия и лунния календар можели да се съчетаят в така наречения метонски цикъл, който продължавал 19 години. Тази календарна система била доста сложна, но пък и много ефективна. В метонския календар 12 години имали по 12 лунни месеца и 7 години – по 13. Общо 235 месеца. В този цикъл имало и „пълни“ месеци, с по 30 дни, и „кухи“ – с по 29 дни.

Продължителност на Метонския цикъл в дни
Метонски цикъл 6940
235 лунни месеца 6939.688
19 слънчеви години 6939.602

 

Колкото и сложно да изглежда, метонският цикъл се оказал толкова точен, че и до днес се използва в църковния календар при изчисляването на датата на Великден. Тази дата зависи от Луната и е далечен, но ясен спомен от матриархата. Празникът се чества винаги в първата неделя след първото пълнолуние от началото на пролетта и според датата на Великден, всяка година, се определя Великденския цикъл от празници – от месни заговезни, през Тодоровата, Сирната, Страстната и Светлата седмици, Великден, Петдесетница и до края на годината, като всеки неделен ден има своето послание и своето специално име. През всяка от гореизброените седмици дните от понеделник до събота имат своето конкретно послание, име и значение.

Но да се върна на постепенното структуриране на календара през вековете. Набирайки сила, Римската република, която по-късно се превърнала в световна империя, се нуждаела от точен календар. Римляните взели много от гърците, не само боговете и философите, но и Метонския календар. Но в тяхната дълбоко патриархална култура Луната играела все по-малка роля. Месеците в римския календар служели само за подразделяне на слънчевата година и нямали нищо общо с Луната. Но и слънчевата година била трудна за обхващане в един календар, защото фактическата продължителност на една слънчева година не е точно 365 дни, а 365.2422 дни. За това римският календар ставал все по-неточен.

Така стигаме до Юлий Цезар и Юлиянския календар, който по същество е слънчев. Въведен е от диктатора Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. Всъщност не Цезар е изобретил този календар, а жреците от Древен Египет, от които той просто е взаимствал идеята за високосните години. При този календар месеците са по-дълги от лунния цикъл, което създавало сериозни трудности при следенето на лунните фази. Но за сметка на това календарът показвал много точно сезоните. Календарът бил толкова точен, че се използвал в Европа през следващите 1500 години. Продължителността на средната година в Юлиянския календар е 365.25 дни, а тропическата земна година има 356.2425 дни. С времето малката неточност от 0.0078 дни започнала да се натрупва и така в края на XVI век малките отклонения се сумирали за цели десет дни, а това създавало затруднения в земеделието.

Най-после папа Григорий XIII премахнал недостатъка. Той разпоредил да се промени правилото за високосните години – в началото на века те можели да бъдат високосни, само ако се делели на 4. Така продължителността на една година станала 365.2425 дни, а отклонението за 3000 ще възлезе само на един ден. Но какво станало с 10-те дни, които вече липсвали от календара? И тук папа Григорий намерил решение – той разпоредил след 4 октомври да последва датата 15 октомври. По тази причина между 5 и 14 октомври 1582 година не съществуват дати. Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври в Испания и сряда 2 септември 1752 е последвана от четвъртък 14 септември в Англия.

Но драмата не спира до тук. Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.

Той е въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето станало единствено по нов стил. Така 1 април 1916 г., според Юлианския календар става 14 април според Григорианския календар.

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. Но за събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май с12 дни поправка. Рождената дата на Васил Левски, 6 юли 1837 г. по стар стил, също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Празникът на Освобождението, 19 февруари, денят на Санстефанския мирен договор, преминава на нова дата 3 март. Понякога не се отчита  и промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

През 1916 г., с преминаването към Григориански календар, се променят и датите на празниците. Нещо, което Православната Българска Църква отчита като грешка. За това на 20.12.1968 г. Църквата приема така наречения поправен Юлиански календар, като прескача 13 дни от църковния календар. По този начин отново започваме да празнуваме Коледа на 25 декември, а не на 06 януари.

И при двете реформи е имало доста спорове и съмнения, но тъй като съвременният църковен календар е официално приет от Църквата, ние всички трябва да се съобразяваме с него.

Като пример за разминаванията на датите при различното време на приемане на Григорианския календар от различните страни в Европа, ще дам един парадокс: Испания прави промяната през 1582 г. – 4 октомври е последван от 15 октомври. Великобритания приема календарната реформа, най-общо казано през 1752 г., като 2 септември е последван от 14 септември. Така се получава, че по тогавашните актуални календари Уилиям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата – 23.04.1616 г., но като видим кога двете страни са направили календарната реформа, се получава нещо съвсем друго.