Самодивите

Те живеят накрай света, Усвет, където е двореца на Слънцето и само свраката знае как да намери жилището им. Защото свраката е единствената помощничка на самодивите, когато те вършеят вълшебното самодивско цвете смил. А кукувицата винаги знае кога самодивите ще дойдат по нашите земи. За това именно тя ни известява пристигането им на Благовец.

Самодивите са вечно млади и красиви вълшебни създания с дълги руси коси. Те са облечени са в бели прозрачни ризи и яздят елени със златни рога. Самодивската сила се крие във вълшебния колан на нейната риза. Ако някой успее да открадне самодивски колан, той добива власт над самата самодива.

И точно така се случило с един млад момък, който в ранна пролет замръкнал в гората. Момъкът се страхувал да броди през нощта в гората, за това си направил легло от папрат и шума до един бистър горски извор и легнал да спи. Но посред нощ го събудили смях и музика, като от звън на сребърни камбанки. Нощта била звездна и светла и момъкът видял в извора да се къпят чудно хубави девойки, а вълшебните одеяния и колани били оставени на брега. Очарован, момъкът се промъкнал да види това чудо невиждано. Той успял да открадне една от самодивските премени заедно с колана, а сетне се скрил. Когато самодивите излезли от водата и започнали да се обличат, една от тях извикала за помощ, защото ризата й била изчезнала. Другарките й зафучали из гората да дирят крадеца и да го накажат начаса. Търсили го чак до настъпването на деня, когато трябвало да си отидат и така и не го намерили. Отишли си те, а край извора останала само една девойка, която нямала нито с какво да се облече, нито с какво да се опаше. Тогава момъкът се показал, облякъл самодивата в своята риза, хванал я за ръка и я отвел у дома си.

Как не го молила, какво не му обещавала самодивата, за да й върне, ако не ризата, то поне колана, но момъкът не склонил. Така те заживели в неговата бедна колиба. Смирената самодива се превърнала в добра и грижовна домакиня. Тя родила на мъжа си и две хубави деца. Самодивата наистина била добра стопанка и грижовна майка, но нито за миг не забравяла коя е и откъде е дошла. Веднъж решила да почисти затрупания кладенец в дъното на двора и не щеш ли, там намерила това, което търсила от години. Занесла вълшебната си премяна в колибата, простила се нежно с невръстните си дечица, преоблякла се и мигом излетяла през комина. Никой никога повече не я видял. Децата й пораснали, макар без майка, красиви като нея, здрави и умни, а мъжът й останал да тъгува цял живот по из чезналата самодива.

Понякога се случва и самодива да се влюби в обикновен  момък. Тогава тя му прави любовна магия и той отива при нея сам. От този момент нататък момъкът престава да съществува за света на живите.

Хората разпознават самодивите по свирнята на гайда и тъпан посред нощ, защото самодивите обичат да се веселят тогава. Те правят трапезите си под вековни дървета, като често предпочитат ореховата сянка. Там, където е имало самодивска трапеза или самодивите са играли хоро, трева не никне, а само отровни гъби. Който стъпи на това място уградисва, разболява се от самодивската болест. По същата причина не бива да се стъпва на бунището, на местата под стрехите и под капчуците. Самодивска болест могат да лекуват врачките и билкарите с баене и поливки. От уградисване лекуват и калушарите през Русалската неделя. Като предпазна мярка срещу гнева на самодивите хората носят чесън и пелин в дрехите си, а на Еньовден, Петковден, Архангеловден и през Русалската седмица изпълняват различни магически ритуали за предпазване от самодивския гняв и за омилостивяване на самодивите.

Случвало се е обикновен човек да попадне на самодивска сватба. Тогава самодивите не го бъхтят, а го канят на трапезата и на хорото. Така той цяла нощ пирува и се весели, а преди разсъмване самодивите го изпращат да си ходи с гърне, пълно с жълтици. Но когато слънцето изгрее и човекът понечи да са порадва на имането си, вижда че в ръцете му се хили стар конски череп. От тук идва приказката „самодивско злато”.

Има и други самодиви – стари, грозни и раздърпани. Техните колани никой не иска да краде. Наричат ги нави. Те живеят в блатата и, за разлика от другите самодиви, не могат да лекуват хората, а само ги разболяват. Навите пакостят на родилките и на новородените. Те предизвикват спиране на кърмата и родилна треска, отнемат съня на новороденото и го карат да плаче до пълно изнемощение.

За предпазване от нави в миналото хората са извършвали редица магически ритуали, спазвали са и определени забрани.

Ели Маринова