Народна традиция за 20.04.2019

~ Лазаровден, боенец~ ~

Евангелското име Лазар произлиза от еврейското Елеазар и означава “Бог помага”,  „божа помощ”.
Имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо и Лазарина. По желание и Лъчезар.

Празникът е подвижен и се чества винаги в събота, една седмица преди Великден. Този ден евангелското писание свързва с Възкресението на Праведния Лазар. От тук идва и името Лазаровден. Това е един от най-жизнерадостните пролетни празници в нашия народен календар, предвестник на Великден. Особеното в него е, че той се организира и се чества само от моми и жени.

На места хората вярват, че на Връбница, в неделя “Господ разпуска, пуща душите на умрелите” на земята и за това в навечерието на Лазаровден се устройва Лазарската задушница. На гробищата освен обичайните за задушница обреди, жените палят огън върху гробовете. Обичаят се нарича “греене на покойниците”.

Замомее ли се момата, тя вече може да сресва косата си като възрастна, да се кичи с китки, да облича везана риза и да чака любов и венчило. Но за да се случи това, момата задължително трябва да е лазарувала, защото ако не е била Лазарка, има опасност да бъде грабната от змей.

Типични за Лазаровден са моминските обичаи Лазаруване, Кумичене и Боенец. Във връзка с брачната насоченост на обичая, момите били облечени в булчинска премяна или в части от нея, носели булчински украшения и бижута. Лазарските групи, както и при други традиционни празници, обхождали къщите и пеели песни с пожелание за здраве и плодородие, за благоденствие и благополучие на стопаните, къщата, нивите. Тези песни те са започнали да учат още на 9 март, на свети Четиресе, среди пости – толкова е било важно всяка замомяла се мома да мине през лазаруването. За да бъде всичко изрядно, една възрастна жена помагала на момичетата да разучат песните, които ще се пеят на празника.

Ой, Лазаре, Лазаре…

Що ми е мило и драго,

че се е пролет пукнала!

Все е излезло на трева,

и стока море и мъка…

Я дай ни, Боже, я дай ни

тая година най-добра,

за всички здраве и живот,

орачу добър берекет!

Празнуването на Лазаровден започвало още рано сутринта и навсякъде, където пеели и играели лазарките, стопанките ги дарявали с яйца, брашно, мас и пари. Още докато лазарките играели, стопанката ги поръсвала с жито, а те се завъртали и пеели:

„Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца“.

После стопанката търкулвала сито и, по това как ще падне то, се гадаело за плодородието на дома през стопанската година. Стопанката задължително дарявала лазарките със сурови яйца, защото яйцето има много важна роля в народната вяра – от една страна то е символ на безсмъртието, а от друга, по яйце се гадае за бъдещето, развалят се и магии. Пък и за Великден на Велики четвъртък или на Велика събота, е задължително да се боядисват яйца.

Когато обхождали селището, лазарките припявали и всеки срещнат, но главно моми и ергени. След като момите завършели обхождането на къщите, те си избирали кумица и отивали на реката, където пускали по водата върбови венци. Кумица се избирала или още на свети Четиресе, или на реката. След избора на кумата един момък, обикновено нейният любим, повеждал моминското хоро и ставал “кръстник”. На някои места връзвали люлка, на която се люлеела първо кумата, а след нея всички лазарки за здраве. По-късно момите отиватли на гости в дома на кумицата, където майка й слагала обща трапеза.

На Лазаровден се изпълнява и обредната игра Буенец. Основните участници в нея са буенец и булка. Някъде играят два боенеца. Буенецът е мома с разпуснати коси, облечена в мъжка риза с кръстосани на гърдите няколко чифта пафти, закрити от нанизи стари монети. Тя държи в дясната си ръка дървена сабя, брадва или върбова пръчка, а в лявата – кърпа. Булката е момиче на 8-10 години облечено в булчинска премяна. Те играят една срещу друга, а останалите моми припяват. В песните им се говори за любов и венчило, и за змейове, които отвличат моми. Независимо къде се играе Буенец, момите припяват всекиго с подходяща песен с брачна насоченост. Вярва се, че мома участвала в буенец, няма да бъде грабната от змей.

Нашият народ е сътворил и съхранил една чудесна приказка за момата, грабната от змей:

Тръгнала Ружа с майка си и баща си на сбор в съседно село. Ожадняла и решила да се отбие от пътя до змейовото кладенче. Тя не послушала съвета на баща си, че мястото е лошо. Тъкмо се навела Ружа над кладенеца и пред нея се появил един змей.

„Ела с мен, пристани ми, богата и пребогата ще бъдеш” – казал той. Ружа се уплашила и хукнала да бяга. Настигнала баща си и майка си, но не им казала нищо за змея.

Отишли на сбора, момите пеели, всички били весели, само Ружа била тъжна и умислена. Все се сещала за предложението на змея. И щом сборът свършил, изоставила своите и отишла на кладенчето и пристанала на змея.

Минали години, на Ружа й домъчняло и тя помолила змея да я пусне, за да види близките си. Той се съгласил и я пуснал по същото време и на същото място. Но през годините, прекарани със Змея, на Ружа ѝ била пораснала змейова опашка, била се превърнала в змеица, а тя не искала дружките й да я видят такава. Извила се и опитала да отхапе опашката си, но не успяла. Извила се на другата страна, отново опитала и отново не успяла. Започнала да се мята насам-натам. Тогава дочула песните на момите, които се връщали от сбора. От ужас, че дружките й ще я видят със змеева опашка, на устните й избила кървава пяна и сърцето й се пръснало.

Така я намерили момите. Погребали я на същото място и от тогава всяка година на този ден те се събирали на кладенчето и играели несключено хоро, извивали го като змеица в помен на мома Ружа – змеиицата, а танцът нарекли „буенец”.

Във връзка с тези обичаи, вижте статията “Змейове, лами и хали”.

Ели Маринова