Народна традиция за 21.04.2019

~ Цветница, Връбница, Вайа~ ~

Празнуват всички хора с имена на цветя и дървета.

Цветница е подвижен празник. Той се пада винаги в неделя, една седмица преди Великден и е свързан с тържественото посрещане на Иисус Христос от жителите на град Ерусалим. Когато Спасителят влизал в града, хората постилали дрехите си и цветя по пътя Му, размахвали палмови клонки в ръце и викали „осанна”. В България не растат палми и за това, вместо палмови, ние носим в черквата за освещаване върбови клонки.

Хората вярват, че на Цветница душите на починалите близки очакват тези, които са останали на земята да ги почетат. Поради това на много места се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си покойници, след което забучват върбовите клонки до главата на покойника, с царевичните стъбла запалват огън, а после раздават помежду си донесените хляб и варено жито “за Бог да прости”. От гробището момите кършат върбови клонки и ги отнасят в черквата.

В цялата страна е прието да се посещава сутрешната църковна служба, която е тържествена и едновременно с това много топла и задушевна. От храма всички отнасят вкъщи и поставят до домашната икона осветените върбови клонки и венчета, които имат лековита и чудодейна сила. На обяд се слага постна празнична трапеза, на която задължително присъства рибно блюдо.

На Цветница лазарките продължават обичая от предишния ден. Те месят обредни хлябове, наречени „кукли”, вият върбови венци и ги пускат по вода за да не бъдат грабнати от Змей. На този ден завършват моминските игри Лазаруване, Кумичене и Буенец, а от понеделник започва Страстната седмица.

Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път нескюченото лазарско хоро, към което накрая се присъединявали и момците, пък и вече семейните млади хора. Тогава хорото ставало сключено. Това било първото сключено хоро след Великите пости.

Ели Маринова