Лада, ладуване

Лада е богиня на красотата, любовта и щастието у древните славяни. Тя е пазителка и на домашното огнище. Богинята е един от главните персонажи в славянския пантеон. Тя олицетворява женския идеал за красота, но няма отношение към майчинството. Лада е образ на жена, готова да се омъжи. И толкова. Тя е символ на любовта, която води девойките до олтара.

В българската народна митология образът на богинята на любовта се е утвърдил в един много красив и романтичен ритуал, наречен ладуване. Ритуалът се извършва от момите в предженидбена възраст срещу всеки голям празник и след него. Така гадаенето за любов се вплита в календара на народната ни традиция през цялата година.

Преди празника, още от вечерта три моми наливат „мълчана” вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на целокупна къща, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Под трендафила всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза и оставят мълчаната вода да преспи под звездите.

На сутринта момите отново се събират около котела с мълчаната вода, която е преспала под звездите и е получила от тях магическа сила. Тогава малко момиче или стара жена започва да вади китките една по една от водата, а момите пеят кратки песни-припевки за всяка китка, без да знаят чия е, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка. Песните са алегорични и шеговити, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, тоест женихът ще да е хайдутин.

След като всички китки са получили своето послание, момите вземат по няколко просени зърна от котела, които също са придобили магическа сила. Вечерта всяка от тях ще ги сложи под възглавницата си с надеждата да сънува момъка, за когото ще се омъжи до края на годината.

Ели Маринова