Огънят и огнището

Огън, земя, въздух и вода – това са четирите природни стихии. Без тях животът ни е немислим, но когато се развихри някоя от тях, тя помита всичко по пътя си. За това хората още от най-древни времена са се опитвали да омилостивяват природните сили с различни ритуали и жертвоприношения. Водникът и огнището във всяка къща са били своего рода олтари.

Край огнището са се извършвали много от магическите ритуали за приобщаване на нови членове на семейството, за предизвикване на плодородие, за предпазване от болести и магии. В мъжовата си къща булката най-напред се покланяла на огнището, където преди това сватовете са уговаряли годежа и сватбата.

Полазникът на Игнажден е сядал при огъня, разравял го и изричал своите благопожелания. Жертвената птица за повечето от празниците е била заколвана край огнището, а главата и краката й окачвали над него, за да пазят дома от болести и зли магии. При появата на епидемии пак край огнището стопаните слагали трапеза за да омилостивят болестта. На Бъдни вечер във всяка къща с тържествен ритуал внасяли бъдника и всяка негова частица е била свещена. От недогорялата дървесина стопаните изработвали части за ралото, а пепелта от него запазвали, за да я смесят по-късно със семето за посев.

Огънят в огнището никога не трябвало да загасва. Хората вярвали, че в която къща загаснел, тя била заплашена от запустяване. Но веднъж в годината, по време на огнените празници в края на юни или в средата на юли, засипвали всички огнища в селото и остарелият огън в тях бил угасяван, защото се вярвало, че от небето ще падне нов, жив огън. Тогава чрез специален ритуал стопаните добивали новия огън. На много места нов огън се добивал не само по време на огнените празници, но и когато селото било заплашено от болести. Тогава през вълшебния огън минавали всички – мъже и жени, деца и старци. През него прекарвали и домашните животни за здраве.

Ели Маринова