Народна традиция за 20.07.2019

~ Илинден ~

Илия е библейско име и означава “моята сила – Бог”; „сила Божия”, „якост, крепкост”.
Празнуват Илия, Илиян, Лило, Илияна, Илко и Илка.

Преди да се роди свети Илия, в пророчески сън баща му видял как го повиват в огън и го кърмят с пламък, а когато като възрастен вече мъж, му дошло времето да се представи пред Господ, огнена колесница го отнесла на небето.
Според Българската народна традиция при подялбата на света на свети Илия се паднали летните гръмотевици и трескавици, и той станал господар на градушката. Хората вярват, че свети Илия е техен закрилник от природни бедствия. При силна лятна буря жените крият децата в полите си и им разказват, че гръмотевиците идват от препускането на колесницата на разярения светец по небесния калдъръм, а светкавиците са огнените стрели, които той праща по халата, която яде зърното от нивите.
Народът е оприличил летните облаци на агънца от стадото на светеца. Но свети Илия е толкова гневлив, та неговата сестра, Огнена Мария не смее да му каже кога е празникът му. Тя се страхува, че ако го стори, той ще се развихри и ще направи големи поразии на земята.
Свети Илия не само брани посевите, той изпраща при хората и напоителния дъжд, и росата.

На някои места хората наричат Илинден “среди лято” и вярват, че на този ден се задава зимата. Край морето хората казват, че на Илинден “морето се обръща” и става бурно и студено.

Свети Илия е най-важният светец-градушкар. В негова чест и за предпазване от гръм и градушка се спазва строга забрана за работа. На Илинден се правят общоселски сборове и курбани. На светеца се принася в жертва стария петел или бик. По жертвеното животно се гадае за плодородието на нивите, за късмета на къщата и за задомяването на младите.

Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Последните правят колела от непечени керемиди, за които казват, че са колелата от колесницата на светеца. Шивачите също тачат Илинден за свой еснафски празник.

Ели Маринова