Народна традиция за 15.08.2019

~ Успение Богородично ~

Мария е еврейско име и означава “любима, желана” и “твърда, постоянна”. Празнуват Мария, Мара, Мириям, Мариана, Мариян, Мара, Маша. Марин и Марина също може да празнуват, ако предпочитат този ден.

Голяма Богородица е един от най-уважаваните църковно-народни празници. Хората тачат Божията майка като обикновена жена и майка, която е близка на всички ни със своето благочестие, доброта и милосърдие. В представите на народа тя е застъпница пред Сина си за грешниците и престъпниците и тяхна закрилница.

Света Дева Мария е покровителка на майчинството, родилката и детето. Тя е закрилница на хората от различни бедствия и злини. Успение Богородично се тачи най-много от майките с малки деца и от нераждалите жени, които копнеят за рожба.

На празничната служба в църквата се отнасят първите прибрани плодове – грозде, диня, пъпеши и още мед, хляб от новото брашно, сирене, първите царевични кочани и пр., За да бъдат осветени. Хората раздават хляб и плодове и помежду си “за Бог да прости” душите на умрелите и за здраве и благополучие. Жените тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, те обкичват иконите й с цветя и дарове в израз на благодарност за успешно зачеване и раждане или с надежда за помощ. Българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“, отправяйки молба и благодарност към Божията Майка за здраве и благополучие на семейството. На много места се правят курбани за здраве и общоселски сборове. Има обичай, когато се прави угощение или обща трапеза в чест на Божията Майка и не само на Голяма Богородица, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник и винаги заделят парче от обредния хляб за светата Божия Майка.

В миналото жените, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата, освен празничните ястия, слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

Но макар и един от най-почитаните празници по българските земи, обредността на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.

На Голяма Богородица Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората за здраве и благополучие.

Ели Маринова