Народна традиция за 29.08.2020

~ Секновение ~

Отсичане главата на свети Йоан Кръстител.
Преп. Атанасий Струмишки.

На 29 август честваме Отсичането главата на свети Йоан Кръстител. Това е вторият летен празник посветен на светеца, който народът ни е нарекъл Секновение, Обсечение, Иван Коприван. Последното название идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от невинно пролятата кръв. За това на този ден не се ядат червени плодове и зеленчуци, не се яде и месо, дори риба, не се пие червено вино, спазва се строг пост. Смята се, че това е един от най-лошите дни през годината. По тази причина на този ден не бива да се започва нова работа, защото тя няма да върви. Не се се похващат никакви остри и режещи инструменти –  ножове, ножици,  игли. Жените не бива да кроят, да шият и да плетат. Като предпазна мярка срещу порязване и рани. Дрехата, скроена на този ден, ще носи нещастие, къщата чиито строеж е започнат, ще остане недовършена или ще опустее, порязаното няма да заздравее лесно. Денят е траурен и тъжен, не се чува никаква весела музика, няма веселби, не се играят никакви игри.
В православния календар на свети Йоан Кръстител са посветени няколко дни – един зимен, на 7-ми януари и два летни празника – на 24-ти юни и  29-ти август. Заедно трите дни носят идеята за цикличността – време-раждане-живот-смърт. На Еньовден е рождението, на Ивановден е кръщението на Сина Божий от свети Йоан Предтеча, символ на живота, а смъртта е на Секновение.
Много от културите по света и почти всички езически практики почитат равноденствието и слънцестоенето  като магически дни. Двата летни празника на свети Йоан Кръстител се явяват повратни моменти в годината, свързани с лятното слънцестоене и есенното равноденствие. На Еньовден, в началото на лятото „Слънцето се завърта три пъти към зима“, тази нощ е най-кратката и най-магичната в годината, а на Секновение е краят на лятото, когато денят и нощта се „отсичат“, изравняват се, времето застудява. След Секновение нощите започват да стават по-дълги и по-хладни, змиите и гущерите се скриват в леговищата си, змейовете и самодивите напускат земята на хората, за да отидат да зимуват в пещерите на високите планини, край девствени езера, в клоните на свещени вековни дървета или накрай свят, усвет, в двореца на Слънцето. На прага ни чука есента.

Ели Маринова