Народна традиция за 01.09.2019

~ Летен Симеоновден ~

Начало на Църковната Нова година.
Преподобен Симеон Стълпник. Света Марта.
Името Симеон идва от еврейски език и означава “който слуша, желание, молитва”.
Празнуват Симеон, Симона, Мони и по желание Марта, Мартин, Мартина.

Летният, на 1-ви септември и зимният, на 3-ти февруари, Симеоновден образуват близначна двойка. И двата празника се падат в момент на преход – от лято към есен и от зима към пролет. Така тези два дни стават ориентири за стопанската дейност на предците ни, като определят момента на есенна и пролетната оран и сеитба.

От летен свети Симеон започва есенната оран и сеитба и по тази причина стопаните гледат за полазник. По това, какъв е първият гостенин в къщата, гадаят каква ще е новата стопанска година. Правят се и прогнози за времето – каквото е то, такова ще е и през месец януари.

Обредността на деня е свързана и със семето за посев и е насочена към осигуряването на бъдеща добра реколта. Срещу празника свещеникът благославя семето за посев, в което стопаните слагат пепел от трите кадени вечери, китка босилек, вързана с червен вълнен конец и орехи. От прекаденото просо жените поръсват около къщата и стопанските постройки против магии. Рано сутринта, преди изгрев, освен обреден хляб, жените пекат и малки питки, с които захранват ритуално впрегатния добитък. Приготвят и кравайчета, които нанизват на рогата на животните, с които ще се орат нивите. На Симеоновден и започва бруленето и събирането на орехите, поради което на места наричат празника ‘Симеон брульо’.

На летен свети Симеон не се дава нищо в заем, особено огън, брашно, жито и хляб, за да не се изнесе благоденствието от къщата и да не се “измами” плода на нивата. Не бива да се слагат и окадени съдове на огнището, за да няма главня по посевите.

Преди да тръгне за къра, мъжът облича бяла риза, обръща се на изток и тържествено се прекръства. Когато впрегне каруцата, стопанката му подава в ръцете торба с хляб и варена кокошка, заклана като жертва на светеца. След това тя обикаля три пъти каруцата и воловете, като ръси пепел около тях. Накрая излива котле с мълчана вода пред воловете, за да върви стопанската година “по вода”. На нивата, при изгрева на слънцето, орачът вдига високо хляба, за да растат високо житата и го разчупва. Едно парче хвърля на изток, за птиците, с второто захранва воловете, третото заравя в земята, а четвъртото изяжда заедно с кокошето месо, а костите от кокошката заравя в първата бразда или хвърля в реката за дъжд и берекет.

Както на зимния Симеоновден, така и на летния е забранена работата с остри и режещи предмети. Забраната е особено строга за бременните жени, за да не се роди дете с „подрязани“ пръсти. Денят се смята за лош, хаталия. На много места в страната първите три дни от септември, подобно на трифунците, се тачат за предпазване от вълци, мечки и мишки, и се наричат Симеонци.