ХЕЛОУИН

Днес Хелоуин е един весел маскараден празник, посветен главно на карнавалните маски и костюми, на оранжевите есенни тиквени фенери и на вещиците, разбира се. Но празникът си има своята дълга и сериозна предистория, датираща от древните езически времена.

Във всяка една народна традиция има и светли и тъмни периоди през годината. Има дни, когато честваме топлината и светлината на Слънцето и огъня, на водата, която осигурява плодородието, на земята и нейните дарове. Има и вълшебни нощи, когато небето се отваря, звездите слизат на земята, за да омаят билките, когато Господ чува молитвите на праведните хора и дава знак за това. Но има и тъмни периоди, когато по земята бродят зли и демонични сили, които се стремят да напакостят на хората по много и различни начини. С цел предизвикване на плодородие и благополучие или пък за предпазване от влиянието на демоничните сили, в миналото хората спазвали различни забрани, изпълнявали определени ритуали.

Всъщност празникът Хелоуин е отглас от ритуалите на древните келти за посрещането на тяхната нова Година, Сауин, в края на октомври. Трябва да отбележа, че келти са населявали и нашите земи, като най-голямото им разселване е в периода V-I-ви в. пр. Хр, когато те са населявали обширни територии от Британия до Мала Азия. Присъствието им тук едва ли е минало незабелязано и без да остави следа в нашите традиции, защото и в нашата народна традиция има подобни на келтските новогодишни ритуали. Това са кукерските маскарадни игри, които се изпълняват по време на мръсните дни, между Коледа и Богоявление в Западна България и през Сирната седмица, в Източна. Тези игри, подобно на обичаите на Сауин/Хелоуин, имат за цел да прогонят злите сили и демоничните духове, слезли на земята по времето, когато земята и небето са „като решето“, тоест, когато границите между световете са размити, а нощите са твърде опасни за млади и стари, за бедни и богати, за болни и здрави.

Келтите вярвали, че в тяхната новогодишна нощ душите на хората, умрели през изминалата година се връщат на земята, като се стремят да обсебят телата на живи хора и така да се върнат в света на живите. За да се предпазят от този ужас, келтите се опитвали да изплашат и отблъснат безплътните натрапници. Те се преобличали, като се стараели да си придадат колкото се може по-страшен вид. Навличали животински кожи, слагали си страшни маски на лицата, гасели огъня в домашните огнища и се събирали около общ огън, запален от техните жреци, друидите, където освен всичко друго, се устройвали и гадания каква ще бъде идващата година. Но няма празник, дори когато той е посветен на демоните, който да не завърши с веселба и сладкиши. Иначе би било твърде тягостно. И така постепенно и неусетно страхът и ужасът започнали да отстъпват място на веселия маскарад.

Традициите и обичаите се развиват паралелно с човешката цивилизация. Те не само са част от културното наследство на света, те са в тъканта на самата история. Не е необходимо да напомням, че повечето от езическите празници, ритуали и практики са се „промъкнали“ в християнската култура, адаптирали са се към нея и са я променили, на някои места направо до неузнавамемост. Като пример мога да дам огромната разлика при провеждането на Великденските празници в Рим и в католическа Южна Америка. По същия начин стои въпросът и за Хелоуин, и за нашите си Кукерски игри. Нека ние, българите да не протестираме срещу чуждите обичаи, а да се замислим за техните паралели в нашата народна традиция.

Ели Маринова