Мечката в нашата народна традиция

Народът ни вярва, че мечката излиза от леговището си на Благовец или на Гергьовден и се изкъпва в извор или река. От този ден нататък и хората могат да се къпят в реки и езера.

За господар на мечките се смята свети Андрей Първозвани, който според народните ни вярвания победил мечката, която изяла воловете му, впрегнал я в ралото и така изорал нивата си.

В миналото от Гергьовден до късна есен по селата обикаляли мечкари. Идването на мечкар и мечка в селото се е смятало за добро предзнаменование. То вещаело дебела снежна покривка през зимата и богата реколта през следващото лято. Болните идвали специално при мечката, за да ги “гази” и прескача, защото вярвали в нейната лечебна сила. Жените вземали вълма косми от козината й, скътвали ги на сигурно място и ги пазели, за да прекадяват с тях стреснати или урочасани деца.

Нашата народна традиция свързва мечката от една страна с плодовитостта и раждаемостта, от друга – с чумата, в образа на мечка стръвница или със Змеица Златокрилица. Когато змеица залюби момък, тя отива при него в образа на мечка, а когато приближи, превръща се в чудна хубавица с огнени очи. Именно защото мечката е символ на плодородието, по време на кукерските и сурвакарските игри в ергенските дружини присъстват маскирани мечкар и мечка.

В Западна България преди сватбата годеницата се преобличала като мечка и изпълнявала “момино хоро”, като с мимика и танц разказвала за превръщането в мечка на преследваната от турци или ергени мома.

Ели Маринова