Народна традиция за 05.12.2019

~ Свети Сава Освещени ~

Името Сава идва от еврейски език и означава “старец”, чрез него се пожелава на притежателя му “да доживее до дълбоки старини”, преведено от арабски, името означава „неволя”. Празнуват Сава, Савка, Савина.

И денят на свети Сава се тачи за предпазване от шарка и други болести. Една народна поговорка казва, че “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”, а друга – „ Варвара вари, Сава меси, а Никола кани на трапезата“. На св. Сава се приготвят ястията за следващия голям празник – Никулден.

През двата дни, за да не разсърдят светците, жените не похващат никаква домашна работа. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават пред портата за здраве на деца и домашни животни и птици. Преди това жените намазват челцата на децата си с мед, за да не боледуват от шарка, която табуирано наричат „баба Писанка”.

В българските предания свети Сава често е представен като светица – покровителка на чумата. Народът ни смята, че тя е сестра на Варвара и Никола. Обредните практики на този ден са сходни на тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. „Варвара вари, Сава пече, а Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната поговорка. На места в Североизточна България трите дни – Варвара, Сава и Никулден се тачат като вълчи празници. Там хората разказват, че Сава и Варвара са два куци вълка, които вървят след глутницата.

Денят на свети Сава е свързан и с плодовитостта. За затова на този ден жена, която иска да зачене, изпълнява специален ритуал. Заедно с най-старата жена в къщата тя трябва да приготви обреден хляб. За целта тя започва да пресява брашното с обърнато на обратно сито, а най-старата жена ритуално й нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”.

На някои места на Савинден приготвят и варено жито за помен на починалите и го раздават на гробището.