Дяволът

Веднъж в годината всички дяволи се събират в запустяла воденица, под дяволско дърво, на гробището или на кръстопът, за да споделят злодействата си и да си поделят градовете и селата. Това става срещу деня на света Ана, срещу Еньовден или през Мръсните дни. Именно през тези дни, за да се предпазят от злото, предците ни са изпълнявали редица магически ритуали.
Докато Господ е творец и носител на доброто, дяволът е негов антипод, носител на злото. Той е черен, грозен и страшен, и може да се превръща в различни животни. Той носи на хората болести, страдания и смърт. Дяволът ги съблазнява чрез техните страхове и слабости и по този начин ги подтиква да вършат злини. Изпадналите под властта му хора стават злодеи, крадци, убийци и прелюбодейци.
Но и дяволът може да бъде победен – той се страхува от кукуригането на петела; от Слънцето, което огрява навсякъде и вижда всичко; от чесън и глог; от светената вода, кръст и молитва; от дима на тамяна и от църковните икони. Дяволът се страхува и от хората, които дори и в труден момент успяват да запазят хладнокръвието си, своето чувство за чест и достойнство.

Ели Маринова