Вампирите в нашата народна традиция

Според народните вярвания опасността да се превъплъти във вампир е грозяла едва ли не душата на всеки покойник. Във вампир се превъплъщавала душата на всеки човек, умрял по неестествен начин – убит, самоубиец, ударен от гръм, престарял човек с някаква рана или белег по тялото, умрели при раждането родилка или дете, умряло некръстено дете, човек, умрял при тримирене, роден или починал през Мръсните дни, през Тодоровата или Русалската неделя.
Във вампири се превъплъщавали душите на безбожниците, на врачките и магьосниците, на блудниците, на пияниците, крадците, убийците, на анатемосаните. Душите на неокъпаните, неоплакани и неопети покойници били застрашени от същата участ. Дори да нямало друга причина, ако котка или куче прескочи покойника, ако над него прелети птица или над тялото бъде подадено каквото и да е, умрелият пак ще вампиряса.
Поради всички тези причини народът ни спазвал строго многобройни правила при приготвянето и изпращането на покойник. Живите му сродници не го оставяли нито за минута сам, те трябвало да го окъпят и оплачат. В стаята с ложето му имало непрекъснато денонощно бдение, при което хората внимавали над тялото му да не се подава нищо, да не го прескочи котка или куче, да не го прелети птица. При покойника непрекъснато горели свещи и се четели молитви. Преди самото погребение свещеникът отслужвал опело в църквата за душата му.
Но, ако имало и най-малко съмнение за превъплъщаване, преди погребението го опалвали, в петата или в корема му забивали трън от глог, обвивали го с обръч от къпина или го повивали в рибарска мрежа; около ложето му нареждали чесън. Хората садели чесън и по гробовете на съмнителните покойници, заравяли варени яйца или забивали вретена в тях. Дори след погребението, ако в къщата на близките на наскоро починал човек започнели да се случват неестествени неща, като например солта да се смеси с брашното, паниците да започнат да падат от полиците без причина или нещо подобно, покойникът бивал изравян в съботен ден, поливали тялото му с вряла вода и го промушвали с ръжен.
До 40 дни от смъртта хората си представяли вампира като мях с кръв, който се търкаля по пътищата или като човек без кости и без нос, който имал железни зъби и червени очи. Можел да се появи и като вълк, куче, бял кон, мишка, змия или като черна пеперуда. Той излизал от гроба през малка дупка и отивал да пакости в дома на близките си.
Хората вярват, че вампирът най-много се бои от светлина, от желязо и катран, от остри сечива, от кръст и дим на тамян. Щом пропеят първи петли и слънцето покаже лъчите си, вампирът се скрива бързо в гроба, защото ако не успее да го стори, той се пръсва и от него остава само едно кърваво петно.
Ако до 40-тия ден след смъртта превъплътената в демон душа не бъде унищожена, вампирът придобива плът, кръв и кости и се превръща в плътеник. Тогава той може да заживее сред хората, да им пакости на воля и дори да се ожени. От брака му обаче се раждат деца, надарени с магическата сила да разпознават демоните, да ги преследват и убиват. Тези деца хората наричат вампирари или вампирджии. Те преследват вампирите нощем, съблечени съвсем голи, с натрити с миризливи билки тела, въоръжени със секири, ножове и икони. Така обикалят всички селски дворове, накрая отиват при гроба, вземат шепа пръст от него и я хвърлят в реката, защото знаят, че вампирът се страхува от водата и, ако попадне в реката, неминуемо ще се удави.
Хората се страхуват толкова много от вампирите и се стремят да ги унищожат, защото вярват, че те са причинители на всякакви болести, епидемии и нещастия. Когато в селището се появяла епидемия или то бивало сполетяно от някакво страшно природно бедствие, като суша, град и поройни дъждове, които падат върху гроба на незаконородено дете или на друг нечист мъртвец закопани тайно, те вземали радикални мерки. За да унищожат неизвестните превъплатени в демони души, които гневели природните сили, хората прилагали различни магически практики. Двама мъже – близнаци или с единствени имена в селото, с два вола близнаци ритуално заоравали землището. Друг път хората добивали нов, жив огън, през който трябвало да преминат всички, и хора и стока, за да се пречистят и да умилостивят разгневените природни стихии. В някои случаи жените изпичали прясна пита, с чиято помощ извеждали демона от селото.

Ели Маринова