ВОДАТА

Водата е свещена, защото от нея произлиза животът. Никой не може да живее без вода, тя е навсякъде около нас и в самите нас. Водата винаги върви по линията на най-малкото съпротивление. Водата помни всичко. От където мине, тя пречиства, като има свойството да се самопречиства. Във всички митове по света началото на Сътворението е свързано с небесните води, които потичат и отделят небето от земята.
Българинът се прекланял пред силите на водата, както пред силите на огъня и за това в миналото, в къщите на нашите баби и дядовци, водникът е бил почитан наравно с огнището. В миналото, пък и сега с вода са се извършвали много очистителни и магически ритуали.
На Богоявление и Ивановден именници, млади и стари, младоженци и новородени се къпят с новата, кръстена вода за да са здрави и силни през цялата година. В нощта преди Гергьовден и Еньовден, болни и здрави се къпят в лековитата роса, като се търкалят голи по тревата през нощта срещу празника. През времето на Мръсните дни напротив, къпането и прането с некръстена вода са забранени.
В цялата страна, пък и навсякъде по света, хората вярват, че всеки водоем има свой пазител. Духът-пазител може да има образа на змия, птица, гущер, риба, жаба или да е змия с криле е човешка глава. Той не вреди на хората и те не бива да го закачат, ако го видят случайно. При лековити извори и чешми има обичай всеки човек да оставя конец или парцалче от дрехата си, камъче или малка монета, като жертва за стопанина на водата. Но водната стихия взема и истински жертви – смята се, че русалките са душите на удавени млади жени.
Отношението на хората към водата е отразено и в много приказки, благословии и клетви. Като например: “да ти върви като по вода” или “да те вземат мътните”. Имаме и много приказки, в които се разказва за юнака, който тръгнал с побратима си да се бие на живот и смърт със злата хала, която заключила небесните и земните води, и на земята настанала страшна суша. Били се те, колкото се били и за жалост юнакът бил сразен. Тогава неговият побратим тръгнал по света за да намери жива и мъртва вода и да спаси побратима си. Когато намерил, той тутакси се върнал, поръсил раните с мъртвата вода и те веднага зараснали, напоил юнака с живата вода и го съживил. Юнакът тоз час скочил, хванал сабята и победил ламята.
В миналото много от болестите са се лекували с поливки. И до сега на много места се бае за уруки, отново с вода, няма ритуал в нашата народна митология, без нейното присъствие.
Водата е благодатна и животворна, но тя може да бъде и страшна, безмилостна стихия, тя помни всичко. За да я омилостивим, са необходими не само магически ритуали, но и обикновено, простичко уважение. Да я пазим чиста, да й благодарим, че я има, че ни дава живот и сили!
Ели Маринова