Народна традиция за 16.03.2019

~ Тодоровден, Конски Великден ~

 

Името Теодор (Тодор) идва от гръцки език и означава “божи дар”.
Празнуват Теодор, Теодора, Тодор, Тодорка, Дора, Божидар, Божидара, Тотка, Тотьо.

Тодоровден се почита от всички българи. Той се пада една седмица след Сирни заговезни, винаги в събота. Празникът обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон и се свързва с края на зимата и с началото на пролетта.
Според народното вярване свети Тодор забива гореща главня в земята за да я затопли, съблича деветте си кожуха и отива да моли дядо Господ да прати лятото при хората. Народът смята светеца за покровител на конете и го представя като конник, яздещ бял кон. Едновременно с това той е и демон, превъплътен мъртвец, който обикаля земята в компанията на таласъми, върколаци, вампири и караконджули, и “гази” замръкналите на открито хора. На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. На този празник момите си устройват състезание по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли най-далеч, ще се омъжи най-скоро.
Свети Тодор е покровител и на всички билки за зачеване и на бездетните жени.
Рано сутринта, преди изгрев слънце младите жените месят и пекат обредни хлябове – Боговица, проскура, св. Тодор, конче или копито, върху които слагат скилидки чесън, орехови ядки и сол. Освещават хлябовете в църква и ги раздават помежду си за здраве и плодородие. Когато раздават, жените бягат, подскачат, “ритат се” и цвилят, за да се плодят конете и да раждат младите булки. От тези хлябове слагат в храната на конете. Раздават още варена царевица, жито, грах или бакла.
Също преди изгрев слънце ергените водят конете на водопой, захранват ги обредно с хляб и сол, почистват ги, разресват и сплитат гривите и опашките им, накичват ги с мъниста, панделки, пискюли и китки от цветя. Така те ги подготвят за кушията – върховният момент на този празник. Преди да започне надбягването, на места ергените обикалят най-напред всички къщи в селището, като стопаните ги даряват с краваи и ги черпят с червено вино. Другаде тази обиколка се прави след надбягването. Навсякъде в България преди кушията ездачите обикалят три пъти гробището, черковния двор или мегдана. Когато надбягването свърши и победителят бъде определен, той и конят му приемат бурните поздравления на всички присъстващи. Конят-победител в надбягването се смята за специален, той не се продава, а остава посветен на свети Тодор и стопанинът му се грижи за него с вяра в силите на светеца.
На този ден жените за пръв път през Тодоровата седмица мият косите си, като слагат във водата косми от конски гриви и опашки, за да бъдат те здрави и лъскави. На места жените тичат с измити и развети от вятъра коси след препускащите коне, за да се предпазят от главоболие, световъртеж и лудост.
Поради вярването, че св. Тодор е покровител на злите сили, в това число и на къртицата, на Тодоровден невестите пръскат варена царевица из дворовете и градините, за да не прегризват къртиците посятото, а мъжете препускат из нивите вярвайки, че там, където стъпи конско копито, къртица не рие. На Тодоровден се спазват особено строго всички забрани и обредни практики, валидни за цялата Тодорова неделя.
В неделята след Тодоровден хората устройват Тодорова патерица – наказание за всички, които не са спазили празника.

Ели Маринова