Велики пости

Времето на строгия пост продължава 7 седмици и завършва на Великден. Началото му се изчислява според лунния календар. Обикновено Великите пости започват през втората половина на февруари или първата половина на март.

Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Иисус Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и молитва за да се подготви за своята саможертва на кръста в името на хората. По време на Великите пости хората преосмислят поведението си, стремят се да се пречистят и телом, и духом и се молият греховете им да бъдат опростени. Постенето е принцип на жертвата – отказваш се от едно нещо на материално ниво, за да получиш нещо друго, но на по-високо, на духовно ниво. Но жертвата трябва да е поднесена със смирение и чисто сърце, а не насила, незначителна и малка, за да бъде постигната целта, прослетление и духовно израстване.

Празнично-обредният цикъл, свързан с Възкресение Христово започва от Голяма задушница и Месни заговезни, преминава през Сирница и Тодоровата неделя, като неговата кулминация е Великден и продължава със Спасовден и Свети Дух, Петдесетница, Кръстовден, като всяка неделя през годината има своето име, послание и църковен ритуал.

През Великите пости животът замира. Настъпва време на траур за Сина Божий, умрял с мъченическа смърт на кръста, за да изкупи човешките грехове. Хората не се веселят и не се събират на тържества и угощения, през този период храната е единствено растителна. Само на Благовещение и на Цветница се разрешава на трапезата да има риба.

Спазването на постите е придружено от различни обредни забрани: не се правят венчавки и годявки, спазва се строго полово табу, защото хората вярват, че заченатото по времето на Великите пости дете ще се роди с недъг или белег; не се играят народни игри и хора, освен кумичене и буенец на Лазаровден, и кукерските игри през Тодоровата неделя.

Ели Маринова