Докато вълкът е творение на Дявола, кучето е слуга на Господа. Наистина, Дяволът направил кучето, за да пакости на Дядо Господ, но не могъл да му вдъхне душа и за това помолил Господ да го стори. Господ прозрял злите кроежи на Лукавия, вдъхнал душа на кучето и му казал:”захапи врага за крака” и кучето захапало Дявола. От тогава той е куц. Народът смята кучето за верен другар, не само защото то пази стоката и дома му, но и защото разпознава доброто от злото, умее да предсказва бъдещето и е вярно до смърт на своя стопанин. Дори и след смъртта си кучето служи на грешния си стопанин, като носи вода в устата си за да угаси адския огън, който гори под него. Именно благодарение на кучето за хората останало жито на земята. Това се случило така: някога небето било много ниско, а житото много високо и разклонено. Една мързелива жена избърсала нацапаното дупе на детето си в китка житни класове. Потресеното и погнусено небе се вдигнало много нависоко, а разсърденото жито отишло с него. Тогава кучето успяло да скочи и да захапе един житен клас. Така на земята останало жито, но то вече било ниско и с единични класове.
В чест на кучето на Бъдни вечер стопанките месят обреден хляб, който украсяват с кошара с овце и овчар с гега. Наред с тази украса жените правят и кучета, които да пазят кошарата. След като прекадят погачата на празника, стопаните разчупват хляба и раздават част от тази пластична украса на кучетата си, за да не ги лови бяс. По същата причина предците ни са извършвали ритуалното им „бесене” на Песи понеделник от Тодоровата седмица. Това е ставало така – през тялото на кучето, зад предните му крака хората връзвали примка, чието въже усуквали. После издигали примката над поток или малка река и оставяли въжето да се размотае. Накрая кучето цопвало в реката малко замаяно, излизало от водата, отръсквало се и си отивало по живо по здраво.
Но има моменти, когато хората трябва да се пазят от кучетата. Когато през пролетта и лятото има гръмотевична буря, стопаните гонят недалеч кучетата, защото вярват, че козината им привлича гръмотевиците. Гонят кучетата и когато има смърт в дома, защото ако куче (или котка) прескочи покойника, той ще вампиряса. Народната традиция забранява на бременните жени да имат какъвто и да е досег с кучета и котки, за да не родят „песечеви”, космати деца. Ако някое дете се появяло на бял свят окосмено, баячката го намазвала с пепел и го провирала три пъти през място, където минават кучета и котки. Този ритуал разбира се бил придружен и с неизбежните заклинания.
Ели Маринова
