Змейове, лами и хали

Змеят, наричан още дракон, присъства в митологиите на всички народи по света. Понякога той е добър, понякога е лош, но винаги е вълшебен, магически, очарователен. 

Произходът на змея е неясен и легендарен, но във всички митологии по света змейовете и драконите имат силно и знаково присъствие. Според нашата народна митология в змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет. Той може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Халата и ламята представляват женския вариант на змея. Приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните в българското народно творчество, а за Змеица-Златокрилица се пее и разказва по цяла България. Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води и чиито празник се чества малко след Лазаровден и Цветница.

Змеят живее в пещерите на високите и непристъпни планини. Напролет, преди да слезе при хората, той се изкъпва в планински поток или извор и сменя люспите си. Навсякъде вярват, че тези люспи са лековити. Те се използват за отвара при змейчевата, любовната болест. Змеят прелита над селата и каца на клоните на големи стари дървета, наречени змейчеви, настанява се при змейови кладенци или извори, над които растат вековни дървета, а когато е сред хората се прикрива по различен начин: превръща се в левент момък с руси коси, в огън, в златен наниз, в пауново перо, във въглен или в животно. Ако девойка намери златен наниз, пауново перо или въглен и ги вземе за себе си, тя се влюбва в змея. Създалата се връзка трудно може бъде разкъсана, защото момата вече е попаднала под влиянието на змеевата магия.

Змеят и халата крадат моми и ергени за да ги любят. Омагьосаните от змей хора се наричат змейчеви. Те са изпити и бледи, с болнав вид. Змеят идва при тях нощем, като влиза през комина, а през деня се превръща в левент момък с руси коси. От връзката на човек със змей или самодива се раждат деца-змейчета, витяци, юнаци с крилца под мишниците си. Те са необикновено смели, силни и красиви. При раждането на такова дете девет вдовици или чисти моми се събират в една къща и за една нощ изпридат, изтъкават и ушиват ризка за новороденото. Вярва се, че облечено с тази риза, детето става непобедимо и може да надвие халата. Легендата за Филип Тотю разказва, че той се родил с риза, а под мишниците му имало крилца. Той бил безумно смел и неуязвим, не можел да бъде нито посечен със сабя нито убит от куршум. Турците треперели от страх само като чуели името му.

Змейчевата, любовната болест се лекува от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки. Използват се главно чемерика и вратига. За да не бъдат грабнати от змей, момите носят скрито в дрехите си “змейово око” – камък, който по време на буря се е забил в земята; извършват пролетните обичаи Боенец, Лазаруване и Кумичене, а на Еремия моми и невести ритуално месят глина за подница и връшник. Народната игра Мара Лишанка, на Светла сряда пък се играе, за да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите. Кобилицата също пази моми и невести от змейове, особено ако е изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си като оръжие не само срещу змея, но и срещу досадните мъже. И до днес се помни изразът:”Яда ми се махаш от пътя, че ти строшавам краката с кобилицата!”

Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярва се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей и зла хала. Змеят може да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибират подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги има победени и победители. Победеният змей пада на земята във вид на човек или смок. Ако стопаните на нивата хранят падналия змей с мляко и мед в продължение на 40 дни, той отново се вдига на небето и остава верен приятел и закрилник на спасителите си, а нивата, в която е паднал става много плодовита.

Има поверие, че ако се сбият 40 годишен смок и 40 годишен шаран, на земята ще настъпи страшна суша. За да прогонят биещите се змейове и да се преборят със сушата, ергените от пострадалото село се събират посред нощ, събличат се голи и обикалят землището, като удрят навсякъде със сопи и дрънчат с тенекии. В А в Сакар има следната практика за омилостивяване на халата – посред нощ три вдовици, съблечени голи, при пълно мълчание, приготвят три кравайчета, намазват ги с мед и на сутринта ги занасят под змейчево дърво. До корена на дървото принасят в жертва черна кокошка. С този ритуал те се надяват да предпазят селището от суша, бури, градушки и болести и да привлекат благоденствие и благополучие.

Ели Маринова