Самодивско наричане

На Благовец в земята на хората пристигат самодивите, предшествани от кукувицата и посрещнати от свраката. През пролетта, лятото и ранната есен самодивите шетат по земите ни – кога за добро, кога за зло, зависи как хората ще се отнасят към тях и каква почит им засвидетелстват.
Самодивите идват по нашите хубави земи за да се забавляват нощем при горски извори и под вековни дървета. Те са не само много красиви вълшебни същества, но и много силни природни стихии. Могат да наказват сурово, когато някой е нарушил покоя или забавлението им, но могат и да лекуват. Могат и да награждават хората, които по някакъв начин са събудили техния интерес, като им покажат къде има заровено имане или им подарят гърне със злато. Но и тук има уловка, защото в повечето случай имането се оказва недостъпно, а когато слънцето огрее подареното гърне със злато, човекът разбира, че държи в ръцете си стар конски череп. Именно това злато хората са нарекли “самодивско”.
Поради всичко това предците ни са изградили цяла система от правила и забрани, които да им помагат да омилостивяват самодивите, да измолват тяхното благоволение.  И не само – тези правила и забрани са израз на преклонението на предците ни пред Природата и нейните сили и стихии. Те са им помогнали да съхранят природата по нашите земи в цялото й великолепие.
Частичка по частичка, хората са успели да научат и да съхранят някоя и друга самодивска дума или наричане, което са вплели в приказки и песни. Тук публикувам едно самодивско наричане, което с времето се е превърнало в моминско наричане, изпълнявано при специални случаи или ритуали.
На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука…
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия…
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява. 

Мира Дойчинова
https://www.hera.bg/s.php?n=3846

 Ели Маринова