Карма и съдба

Карма, това е централната идея в индийското мировъзрение. Кармата е причинно-следствен закон, който действа съгласно волевите избори на човека. Кармата представлява нещо като жизнен капитал. Тя е основана на опита, придобит в минало прераждане и е основа за следващото. Но в този живот, тук и сега можем да отработим минала карма, тоест да усвоим важен урок или пък да си заработим карма. Когато откажем да учим житейските си уроци поради страх от трудностите или липса на сили и мотивация, ненаучените уроци се прехвърлят в следващото прераждане и тогава се явяваме на един вид поправителен изпит.

Понятията съдба, орис, участ са свързани с рода и родовите корени. Линията на съдбата върви по линията на наследяването, на кръвните връзки.

Още от древни времена, когато човекът се е изправил и е започнал да ходи на два крака, е започнал да изучава и себе си, и заобикалящата го среда. За да запомни и запази наученото, той е започнал да рисува по стените на пещерите, които използвал за жилища, картини. Тези картини отразявали придобития опит и приключенията му. Повечето от запазените древни „комикси“ са много реалистични и притежават невероятна художествена стойност. Освен знанията за видимия и опознаваем свят, в тези рисунки се промъкват и теми от невидимото, от духовния свят. Те разказват за божествените начала – мъжко и женско, за страха от природните стихии и преклонението пред духовете на природата.

Оцеляването и продължаването на рода, тясно свързани с чудото на раждането и мистерията на смъртта са вълнували дълбоко предците ни. Защото оцеляването на отделния човек е било в пряка зависимост от оцеляването на групата, в която всички членове са били свързани по кръвна линия. Поради всичко това хората от неолита да са започнали да се питат „от къде идвам?“, „на къде отивам?“, „от къде идва искрата на живота в новороденото?“ и Къде отива тази искра след смъртта?“. И така са започнали да се зараждат теориите за живота и смъртта, за ориста и кармата.

Във всяко едно време, във всеки един период от историята на човешката цивилизация присъстват изпитания и предизвикателства, с които искаме или не, трябва да се справяме. Всъщност историята се пише от изпитанията, през които преминава човечеството, а не от щастливите и безметежни моменти. Във всяка една история се разказва за борби, битки и войни, за победи, за поражения и триумфи. Ако тези изпитания ги няма, едва ли ще има за какво да се разказва и пише. Но преминаването през изпитанията е тежка, често дори непосилна работа. Всяка заплаха за оцеляването ни, било то физическо, имуществено или пък духовно, нашето и на хората, на които държим се явява сериозен трус в живота на всеки човек. И, когато настъпят такива моменти, ние често се питаме: „с какво заслужих тази зла съдба?“, „какъв грях съм сторил, та понасям тези ужасни изпитания?“ И тук опираме от една страна до съдбата, идваща по линия на рода и на наследяването, а от друга – до кармата, законът на прераждането. В първия случай става дума за трите мойри – Клото, предачката, Лахезис – тази която тъче платното на живота ни и Атропос – тази, която го реже. Във втория случай обаче става дума само и единствено за личните избори, за действията ни в минали животи, за това какви уроци трябва да научим сега. Именно това е изкуплението на кармата. Тоест тук става дума за колелото на прераждането на душите, за Самсара, а не за ориста и орисниците. В последно време двете понятия започнаха да се смесват, но по своята същност те са много различни. По родова, кръвна линия вървят както наследяването на физически облик, дарби и таланти, така и пороците и родовите проклятия. Тоест един наш предтеча може да е бил даровит художник, виртуозен музикант, високо образован лекар или юрист, а друг – жесток престъпник, дори и убиец, прокълнат до седмо или девето коляно заради злодеянията си. Така в един род може да се предават както физическите белези, дарбите и талантите, така и родовото проклятие. Но по линия на кармата върви само и единствено личната отговорност за това, какво сме направили и какво не, какви уроци сме научили в предишните си прераждания и на какви поправителни изпити трябва да се явяваме сега.

Нуждата да дадем и да получим любов е ключова за всеки един от нас. Понятието „Любов“ включва и самия принцип на любовта към живота, и личната любов, била тя синовна, родителска, романтична или пък любов към професията. И още – както всяко нещо, и любовта има две страни, а обратната страна на любовта са гневът, омразата и желанието за мъст. Тук искам да обърна специално внимание на така наречените кармични връзки, на които много хора придават твърде голямо значение, особено когато става дума за романтични отношения. Изразът „кармична връзка“ често е използван съвсем неправилно, защото не само драматичните отношения с даден романтичен партньор, които ни разтърсват из основи са карма. Всяка среща с човек, от когото сме научили нещо, дори то да ни се струва дребно и несъществено и когото ние сме научили на нещо, е кармична. И, колкото и да е неприятно, по линия на кармата най-ценните уроци, които учим идват от хората, които са ни наранили на-болезнено. Всъщност и тук, както и навсякъде има градация – има по-важни и по-малко важни кармични връзки. Най-важните кармични връзки са тези с най-близките ни хора – родителите, братята и сестрите ни, романтичните и брачните партньори, децата ни. Като последните се явяват може би най-ефективните ни учители.

Така двете линии – тази на кармата и тази на съдбата се преплитат. По линия на ориста ние наследяваме дарби, таланти и пороци, а по линия на кармата учим житейските си уроци. В дъното на всичко това са нашите пет сетива, с които опознаваме света. Чрез сетивата ние се ориентираме какво ни харесва и какво – не, какво ни мотивира да направим или да не направим нещо. И накрая тази сюита, тази музикална тема, наречена човешки живот тук и сега, се дирижира от емоциите. Нашите емоции ни подтикват да сътворяваме шедьоври, да бъдем герои или пък злодеи. Когато сме влюбени, пишем стихове, когато сме гневни на всички и на всичко – вършим меко казано глупости, от които обаче трябва да извлечем важни поуки. И през по-голямата част от времето се чувстваме едновременно целенасочени и объркани, уплашени и смели, щастливи и нещастни, преизпълнени и с любов, и с гняв. Но винаги се стараем да задаваме правилните въпроси, за да намерим правилните отговори. Така, постепенно са се зародили и прогностичните системи астрология и нумерология, в които има специални раздели, занимаващи се с кармата и с прогнозирането на партньорските отношения. Някои хора отиват дори по-далеч, като се подлагат на така наречената асистирана регресия. Това е личен избор, който не може да се обсъжда, но моето лично мнение е, че ако беше необходимо, ние щяхме да помним предишните си прераждания. Но, ако постоянно се връщаме назад и предъвкваме какви сме били преди, това със сигурност би забавило, дори би стопирало настоящата ни реализация. Пък и връщането към предишни прераждания може да бъде толкова стресиращо, че да извади за дълго време от равновесие човекът, който е надникнал в минал живот.

Живеем тук и сега, в този материален свят, задачата ни е да научим уроците от този живот и, колкото по-добре се представим, толкова по-голям ще е капиталът ни в духовния свят, където освен опита и добрите си дела, не можем да занесем дори и една материална прашинка.

Ели Маринова