КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА

Във всички митологии и религии има символи, олицетворяващи кръговрата на живота. Най-често това е змия, захапала опашката си и наричана Уроборос, чието послание е: “Моят край е моето начало“. Уроборосът представлява безсмъртието, вечността и мъдростта. В много от митологиите това е Световният Змей, който живее накрай Свят, в Океана и загражда света на живите. Макар да изглежда неподвижен, Уроборосът се намира във вечно движение и символизира цикъла Време-Живот-Смърт-Прераждане, който будистите и индуистите наричат Самсара – колелото на преражданията.
Живот и смърт, това е една вечна мистерия. Животът е видим и познаваем, а смъртта е тайнственият, невидимият аспект на живота. В материалния свят, в Света на Сълзите, всички ние сме временно пребиваващи гости. Който се е родил на този свят, той ще си отиде от него, но раждането и смъртта не са окончателни, те са етапи от един безкраен процес, от кръговрата на живота и преражданията.
Раждането и смъртта са двете страни на една монета. Много от обичаите и традиционните ритуали съдържат този магически кръг в себе си. В ритуала на сватбата – едно от най-важните събития в живота на всеки човек, Уроборосът отново присъства в ролята на венчалните пръстени и венчалните корони. Защото сватбата затваря кръга на груповата душа.
Навсякъде, където присъства змията захапала опашката си, се отключва много силен енергиен поток. Често при раждане на бебе и по време на сватба много хора не могат да овладеят емоцията си и плачат от умиление, от радост, от надеждата за ново щастие. По време на погребение плачем безутешно не само за покойника, но и за себе си, защото оставаме без обичта и опората на близък човек, на човек, на когото сме разчитали, когото сме обичали, с когото сме делили скърби и радости тук, на Земята. Много оплавачки нареждат “…на кого ме оставяш?!….какво ще правя без теб?!…”Емоцията е много силна, направо взривоопасна, но преходът, от който и да е вид, било то раждане, сватба или смърт, не може без това.
Ритуалите по време на смърт и след нея са необходими и за тези, които са останали тук, и за тези, които са ни напуснали и са се преселили в един по-добър свят. Тези ритуали ни центрират в ситуацията – тук и сега, те ни помагат да приемем случилото се и да продължим напред. Но в този тежък път ние не сме сами – Силите небесни работят с нас, помагат ни, утешават ни.
За всеки отделен случай, във всяка култура има молитви, които ни помагат да се съсредоточим да отработим енергията на емоцията. Не бива да забравяме, че имаме и Небесни закрилници, които бдят над нас. В християнската култура Архангел Гавриил е този, който носи благите вести, а Архангел Михаил ни помага да преминем отвъд. И така вървим напред през всички нива и светове, подвластни на Уробороса, змията захапала опашката си.
Не можем да убедим никого на не страда за загубата на близък човек, да не гори в любовта си, да не обича и закриля децата си. Емоциите е добре да се изживяват и това е най-ценният опит, който придобиваме тук, в Земята на сълзите. Но ние сме и разумни същества. И в радостен, и в труден момент е необходимо да се научим да овладяваме емоцията. Не да я потискаме, а да я отработваме, да я преживяваме и да вървим напред, трупайки житейски опит.

Ели Маринова