БУКВИТЕ КАТО СИМВОЛИ

Според Кабала Думата е Логос, основа на Сътворението.

Писането и четенето на слово и цифри не винаги е било лесно и достъпно за всеки. Не само в античността и древността, но и до края на 19 век само тези, които са имали възможност да учат, а те са били малцина, са имали привилегията да бъдат наричани грамотни. В миналото професията писар осигурявала много висока обществено положение.

Необходимостта да записваме информация – мисли, идеи и обикновени неща от ежедневието е обща за всички цивилизации по света, като различните хора са се справяли с проблема по различен начин. Освен знаците, голямо значение имат и материалите, използвани при писането. В Америка инките са изобретили разноцветното възлово писмо наречено кипу, а маите са разказали върху камък историята на своята култура и цивилизация. В Месопотамия хората са писали върху мокра глина с остри пръчици, в Древен Египет – върху камък и папирус. Северните народи са използвали брезова кора, а в Древна Гърция и на още много други места – остракони – парчета от счупена керамика.

За да записват не само своите официални и литературни текстове, своята поезия, но и делничните и текущите разходи, Китайците изобретили хартията, на която започнали по-късно да печатат и банкноти. Те създавали красиво илюстрирани официални и представителни текстове и върху коприна. Тези произведения имат огромна естетическа стойност и до днес.

Не бива да забравяме и за пергамента – фино обработена ярешка или агнешка кожа, на която в древността, античността и ранното средновековие са се съхранявали всички важни документи, в началото във вид на свитъци, а по-късно оформени като книги.

Системите от знаци и за букви, и за цифри не са възникнали изведнъж. Използването на букви за целите на математиката продължило поне няколко века. Последователно възникнали пет вида писмени знаци: пиктографията – нейните знаци изобразяват конкретни предмети; идеографията – знаците на тази система изобразяват не само отделни предмети, но и понятия, които могат да се свържат с тях; словесно-сричковото писмо е продължение на идеографията и по-късно преминава в сричково писмо, което в крайна сметка се превръща в буквено.

Нещата са се случвали бавно и постепенно – от чертичката, ченгелчето и завъртулката, през пиктограмата, йероглифа, клинописа, алфавита. Създаването на почти всички системи за писане се губи в далечното минало. Едни от тях са се зародили самостоятелно, като египетските и китайските йероглифи, други постепенно и неусетно са произлезли от по-стари системи, като финикийския абджад, писменост без знаци за гласните звуци. По-късно от финикийската азбука са произлезли еврейската, гръцката и латинската азбуки, а от тях – кирилицата. Много от използваните днес писмени системи са директно заимствани и пригодени от други народи за собствените им нужди посредством някои малки изменения и диактрични знаци. При новите условия буквите са придобили нови значения и мистичност.

Тук специално трябва да спомена и историята на създаването на нашата азбука, да отдам почит и преклонение пред светите братя Кирил и Методий, които създали глаголицата, от която по-късно се развила и Кирилицата.

Св. св. Кирил и Методий са двама братя богослови, родени в Солун, Византия, през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи. За превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространяването на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи, солунските братя са канонизирани като светци, като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква почита братята Кирил и Методий и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в Румъния. Днес кирилица използват: книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа. Национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.

При всички случаи, освен за запазване на информацията, тези системи от писмени знаци, служещи за записване на информация са имали и имат и сакрално, магическо значение. Някои от системите от знаци са продължили напред, развивали са се паралелно с езиците, които са изразявали. Някои от тях са залезли, когато техните цивилизации са изчезнали, заспали са, очаквайки да бъдат открити отново, а някои от тях са се спрели във времето и са „замръзнали”, запазвайки само сакралното си значение, като руните и писмените знаци на маите, а повечето от значенията на възлите на инкското писмо кипу вече е напълно забравени.

В далечното минало, освен звуци и понятия, буквите са изразявали числата и музикалните ноти, докато тези символи не са се обособили като отделни системи от знаци. В много страни и до днес, при определени случаи, се използват римските числа, които по своята същност са главни латински букви – I=1, V=5, X=10.

Всеки език и неговата система за записване живеят и се променят паралелно с живота и развитието на народите, които ги използват. Като пример за това може да послужи нашият собствен език. Системата за писане преди и след Освобождението от турско робство се различава съществено от съвременната ни, пък и много думи от този период са трудно разбираеми за българина от началото на XXI век. При всяко ново издание на класическо произведение на литературата редакторите трябва да се справят с нелеката задача оригиналният текст да звучи съвременно, като в същото време той не бива да губи нищо от оригиналното си звучене.

Всяка буква, всеки знак, дори с външната си форма изразяват своята същност, тоест освен обикновени знаци, те са и символи. Всяка буква има и своята числова поредност, поставена на своето място в съответната система. В нумерологията има специален раздел, който се занимава с буквите и извежда значенията на думите и имената според техните числови значения, съобразно с всяка отделна писмена система. И не само – нумерологията се съобразява и с формата и характера на всяка отделна буква. Проучвайки и анализирайки комбинациите на буквите и техните числови значения в имената, ние научаваме доста интересни неща за характера на всеки човек, за неговите наклонности, вкусове, слабости и за това, как характерът на конкретния човек се отразява на неговата възможност за реализация в материалния свят, а то тук можем да научим повече за бъдещето.

Тук излагам последователно някои съвременни азбуки и системи от писмени знаци от миналото.

Съвременна българска азбука:

123456789
АБВГДЕЖЗИ
ЙКЛМНОПРС
ТУФХЦЧШЩЪ
ЬЮЯ      
Като К и Ю=11, Х=22.

Латинска азбука

123456789
АBCDEFGHI
JКLMNOPQR
STUVWXYZ 
Като К=11, V=22.

Древногръцка буквено-цифрова система.

Древногръцка буквено-цифрова система.

Гръцка азбука:

123456789
АВГΔЕZHΘI
KΛМNΞOПРΣ
ТYФХΨΩ   
Като Λ=11, Х=22

Като Λ=11, Х=22

Таблица на буквите на ирвит /чете се отдолу нагоре и от дясно на ляво/.

Сръбска кирилица

123456789
А, аБ, бВ, вГ, їӶ, gҦ, ҧЕ, еЖ, жЗ, з
И, иJ, jК, кЛ, лМ, мН, нԊ, ԋО, оП, ӣ
Р, рС, сШ, тH, hУ, уФ, фХ, хЦ, цЧ, ч
Џ        

Като J, j=11, H, h=22.

Кирилица на Северна Македония:

123456789
АаБбВвГгДдЃѓЕеЖжЗз
ЅѕИиЈјКкЛлЉљМмНнЊњ
ОоПпРрСсТтЌќУуФфХх
ЦцЧчЏџШш     

Като И, Ч=11, С=22

Българската азбука преди реформата 1944, тя съдържала 32 букви:

123456789
АБВГДЕЖЗИ
ЙКЛМНОПРС
ТУФХЦЧШЩЪ
ЬѢЮѪЯ    

Българската азбука преди реформите. Съдържала 44 букви.
глаголица

123456789
ԱԲԳԴԵԶԷԸԹ
ԺԻԼԽԾԿՀՁՂ
ՃՄՅՆՇՈՉՊՋ
ՌՍՎՏՐՑՒՓՔ
ՕՖ       
Арменска азбука. Ի и Ս=11, Ն=22

санскрит
финикийска азбука
клинопис

Ели Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.