ХЛЯБ НАШ НАСУЩНИЙ

„Никой не е по-голям от хляба“
България е много стар център на зърнопроизводство. На наша територия е имало уникални сортове лимец, защото страната ни е една своеобразна зона на комфорт за тази стара зърнена култура.
Във всяка традиционна култура хлябът, освен като ежедневна и основна храна, е и най-универсалното обредно-магическо средство, като в същото време той е и безкръвна жертва. Пшеницата и хляба символизират усвоеното културно пространство и дават основата на културата на много общества. Житният клас е един от най-древните символи. В него са кодирани тайните на битието тайнството на живота, защото само от едно зрънце се ражда цял житен клас, а харманът, свещеното място, където се отделя зърното от плявата е символ на плодовитостта на земята. Обожествяването и преклонението пред даровете на земята породило и утвърдило много божества и обредни служби, чиито символ е житния клас. В древността на много места е имало светилища на зърното и хляба. По правило това са били пещери с форма на утроба, ориентирани в посока изток-запад, където е имало олтар с жертвеник и хромел за смилане на свещеното зърно. Днес в България, в село Рабово в Източните Родопи, ежегодно се провежда фестивал на хляба.
Няма празнична или обредна трапеза без хляб и за всеки празник, за всеки обред има специален хляб, със съответната символична украса. Замесването също става по специален обреден начин – с мълчана, цветна, ненапита вода, в която предварително са пуснати билки и цвета, а често и пръстените на невестата. Месачките внимават много от водата да не се разлее настрани нито капка. Те са облечени в празнични дрехи, закичени са с китки и пеят обредни песни. Когато поводът е за измолване на изобилие, на Коледа, Великден, Гергьовден или за сватба, брашното се пресява по три пъти.
По време на пости, за задушница, погребение или помен, когато се приготвя за раздаване против болести, хлябът е постен, без квас, украсата е по-семпла, а замесването става по друг начин, защото целта е омилостивяване, измолване на защита, благодарност. Готовите вече обредни хлябове се освещават с тамян и се разчупват на кръст. Едно от парчетата се запазва за светеца, закрилник на дома, за света Богородица или за духа-пазител на къщата.
В миналото при спорове, е имало и клетва над хляба. Човекът, който е бил обвинен за някаква проктъпка, за да се защити, е имал възможност за се закълне в невинността си над хляб. Но преклонението е било толкова силно, че много хора са предпочитали да си платят глобата, вместо да поемат риска да се кълнат в безгрешието си над хляба.
В нашето забързано време, когато вече не месим и не печем хляба си сами, а го купуваме готов от магазина, все още има един обичай, който се е съхранил – по празник, когато гостите носят хляб, при посрещането домакинът целува хляба в знак на уважение и преклонение.

Ели Маринова