Дяволът

Веднъж в годината всички дяволи се събират в запустяла воденица, под дяволско дърво, на гробището или на кръстопът, за да споделят злодействата си и да си поделят градовете и селата. Това става срещу деня на света Ана, срещу Еньовден или през Мръсните дни. Именно през тези дни, за да се предпазят от злото, предците ни …

Мечката в нашата народна традиция

Народът ни вярва, че мечката излиза от леговището си на Благовец или на Гергьовден и се изкъпва в извор или река. От този ден нататък и хората могат да се къпят в реки и езера. За господар на мечките се смята свети Андрей Първозвани, който според народните ни вярвания победил мечката, която изяла воловете му, …

БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ И ИМЕНИ ДНИ

Българската народна традиция има много дълбоки корени. Тя е дело на много поколения. Какво ли не е преживял нашия народ кой ли не го е газил, тъпкал и поругавал. Мъчили са го и наши и чужди изедници и душмани. Бедността, скръбта и смъртта са били постоянни негови спътници. Но народът ни е оцелял, запазвайки идентичността …

Огънят и огнището

Огън, земя, въздух и вода – това са четирите природни стихии. Без тях животът ни е немислим, но когато се развихри някоя от тях, тя помита всичко по пътя си. За това хората още от най-древни времена са се опитвали да омилостивяват природните сили с различни ритуали и жертвоприношения. Водникът и огнището във всяка къща …

Еньова буля

Народът поставя свети Иван Летни в редицата на светците-градушкари. За предпазване от градушка на този ден не се работи никаква работа – нито вкъщи, нито на полето. На този ден се изпълнява моминския обичай Еньова буля с цел предпазване от градушки и за предизвикване на напоителен дъжд. За извършването на ритуала предварително  се избира малко …

Слънцето, дарител на живот

То живее в своя палат на край света, усвет, както казват старите хора, там където се срещат земята и небето, там където свършва световния океан. При него живеят орисниците, а самодивите и свраката му гостуват през зимата. Предците ни често го оприличавали на кравай, тепсия или огнено кълбо, но винаги се обръщали към Слънцето като …

Гаданията

Българската народна традиция е изпълнена с най-различни гадания: за здраве, за плодородие, за любов и венчило, за дъжд, против наводнения и градушки и т. н. Най-често гаданията са свързани с магията на първия ден. Народът казва:” Нова година, нов късмет!” или „Нов ден, нов късмет”. Празниците като Еньовден, Игнажден, Света Ана, Коледа и Сурва, са …

Лада, ладуване

Лада е богиня на красотата, любовта и щастието у древните славяни. Тя е пазителка и на домашното огнище. Богинята е един от главните персонажи в славянския пантеон. Тя олицетворява женския идеал за красота, но няма отношение към майчинството. Лада е образ на жена, готова да се омъжи. И толкова. Тя е символ на любовта, която …

Калушари

През Русалската седмица по селата обикалят дружини от русалии, наричани още калушари. Те се състоят от нечетен брой момци и мъже, водени от ватафин, предварително подготвени и обучени за ритуала, който ще изпълняват. По принцип тази „длъжност” се наследява по пряка линия, като знанието за ритуала се предава от баща на син. Калушарите са облечени …

Орехът

Той е много специално дърво. За един добър орех трябва декар място, толкова е голяма короната му. Орех не бива да се сече, без предварителна подготовка. Народът оприличава ореха на Световното дърво, на път между този и онзи свят. Хората вярват, че през зимата слънцето е под корените на дървото и за това е студено, …