На 40-стия ден след Великден се празнува Спасовден, който се пада винаги в четвъртък.
Петдесетница се празнува винаги в неделя, 50 дни или 8 седмици след Великден.
Понеделник след Петдесетница е Свети Дух.
Съботата преди Петдесетница се устройва Черешова задушница, една от трите големи задушници. На този зацушница се отдава почит на близките ни покойници. Вярва се, че от Велики четвъртък до Петдесетница Господ пуска душите на мъртвите на земята. Въпреки, че датата е подвижна, народът ни приема този ден като начало на лятото.
Предците ни вярвали, че на Спасовден самодивите, наричани още русалки или русалии, започвали да сеят семената на своето вълшебното цвете, наречено смил, а на Петдесетница тази сеитба приключвала.
Седмицата след Петдесетница, наречена Русалска, е посветена на тези магически деви, които могат едновременно и да лекуват, и да разболяват. През 7-те дни след Петдесетница специални дружини от момци, наречени русалии, обхождат селата, като играят магически игри в чест на русалките. Целта на тези обреди и ритуали е едновременно да омилостивят русалките и да лекуват болни хора. Вярва се, че там, където е играла русалска дружина, никой не се разболява през цялата година.
На Петдесетница, пък и през цялата Русалска седмица, хората извършвали ритуали за здраве, плодородие и семейно благополучие. Рано сутринта, като на Гергьовден, те берат в гората и по полето цветя, треви и билки, а най-вече орехова шума и пелин. С пелин и орехова шума се постилат подовете на къщите, раклите и сандъците, хората привързват пелин и към краката си, като предпазна мярка срещу русалската болест.
Ели Маринова
