01.01.2021, Петък, . Свети Василий Велики, Васильовден, Сурваки

Името Василий идва от гръцки език и означава “царствен”. Празнуват Васил, Василка, Веско, Веска; Веселин, Веселина, Весела.

На Васильовден отбелязваме началото на Новата година. Този ден е наситен с много магически ритуали и гадания за здраве, любов и плодородие, подобни на тези, извършвани на Бъдни вечер. Според народната традиция денят се нарича Сурваки. 
Вечерта срещу Сурваки, на 31. декември, се поднася втората кадена вечеря /първата е на Бъдни вечер/ но този път ястията са блажни. На трапезата, освен свещта, житото, орехите и другите ритуални храни от Бъдни вечер, задължително присъства обреден хляб с пластична украса – Боговица с кръст отгоре, или пита с пара в нея. Тук има и баница с късмети от наречени за здраве и благоденствие малки дрянови клонки с пъпки. Едно парче от тази баница стопанката прибира като дар за Света Богородица. Освен всичко това на  трапезата задължително присъства и ястие, приготвено от ритуално заклания от най-старата жена вкъщи петел,  наречен Васильовски.  Като мярка за предпазване от магии, възрастната жена ще остави главата на петела до комина на огнището.
От полунощ по къщите тръгват сурвакарски дружини, съставени от млади момци или деца, които с обредни песни, подобни на коледарските, пожелават здраве, плодородие и благоденствие на стопаните и домочадието. Те пеят:
„Сурва, сурва весела година,
до година до амина,
златен клас на нива,
златна ябълка в градина!
До година, до амина!”
Този обичай е и повод ергените да посетят домовете на изгорите си и да бъдат официално представени на родителите им. Там те получават в дар вит-превит кравай и варакосана китка. След обхождането на селото ергените се връщат на гости вече като „зетьове”.
В Западна България сурвакарският обичай се е превърнал в цяло маскарадно представление, подобно на кукерските игри напролет в източните краища на страната. Всяка чета има предводител, наричан старец или дядо. В групата участват и маскирани като младоженец, невеста, баба и поп момци и момчета. Някъде има мечкар и мечка, циганин и циганка, камила (джамала) с камилар, доктор и накрая шествието завършвало с трохабер. Обикновено това е най-младият представител на дружината, чиято работа е да събира и носи даровете получени от всяка къща, където сурвакарите пеят и играят. Тяхното представление има за цел да привлече в къщата здраве, плодородие и благоденствие по магически начин, изразявано често посредсвом еротични символи и жестове.
В тази нощ във всяко село ходят едновременно по няколко сурвакарски дружини, които в никакъв случай не бива да се срещат. Срещнат ли се две дружини, неминуемо става бой и която чета победи, тя отнася благоденствието и продължава да сурвака, а победените ергени се прибират безславно вкъщи.
На първи януари, рано сутринта, във всяка къща най-възрастният човек сурвака цялото домочадие за здраве с ръжена или машата, защото народът вярва, че тази желязна клонка ще дари на хората „желязно” здраве, защото цяла година е била в досег с вълшебната сила на огъня в огнището.
Още в навечерието на празника или няколко дни преди него, във всяка къща по стар обичай е направена сурвачка от дряново, лесково или плодно дърво, която е украсена с шарени вълнени конци, панделки и пискюли, нанизи пуканки и сушени плодове, житен клас, “сребърна” или “златна” пара. Украсата на сурвачката по правило е свързана с  всичко, което отразява поминъка на хората в конкретния район. В някои села забиват сурвачката в средата на баницата на новогодишната трапеза, като с това я оприличават на Световното дърво.
Сутринта на Нова година стопаните докосват със сурвачката първо стоката в оборите и след това я предават на най-възрастният човек в къщата, който изрича своята благословия. След него вземат сурвачката в ръце и благославят всички останали.
Сурвачката има магически сила само на този ден и само в ръцете на хората. Когато изпълни своята задача, тя вече не е магически предмет, но раздялата с нея също има ритуален характер. Жените слагат пъпки от сурвачката във водата с която ще мият косите си, за да станат косите им здрави и лъскави. С клонки от сурвачка хората опушват кошерите, за да има много мед или пък слагат клонки от нея в полозите на кокошките, за да снасят те повече яйца. Неупотребената по друг начин сурвачка се хвърля на кръстопът, в реката или се изгаря, за да избягат бълхите от къщи.
С всички магически действия, изпълнявани на Сурваки, стопаните целят да прогонят злите сили, шетащи по земята по време на Мръсните дни и да привлекат към себе си здраве, благополучие и благоденствие.
Ели Маринова