06.05.2021, Четвъртък, Гергьовден

Св. великомъченик Георгий Победоносец. Св. праведен Иов.

Свети Георги е покровител на овчари, пастири, млекари, военни.

Името Георги идва от гръцката дума gеа-mаtеr – “майка-земя”, а в преносен смисъл означава – “орач, земеделец”. Празнуват Георги, Георгия, Гергана, Гюра, Гюро; Гоце, Гинка, Генка, Генко. Тъй като Юрий е славянската транскрипция на Георгий, празнуват Юрий и Юрия. Името Иов е еврейско и означава „преследван”.

Свети Георги е един от най-почитаните светци на българите. От него зависи плодородието на нивите и стадата. В иконописта той е представен като могъщ конник, победител на халата, която заключила за хората водите и плодородието на земята.
Рано сутринта, преди изгрев слънце към гората и ливадите поемат хора. Те отиват да берат цветя и зеленина за обкичване на къщи, порти, и прагове, на кошари и обори. Хората кършат букови и глогови клони, берат здравец, коприва и люляк. Момците вият венци и китки, с които ще накичат портите на изгорите си, родителите ще сложат зеленината върху завивките на децата си. Стопаните ще увият венци около котлите за мляко, с венец ще бъде накичено и агнето, определено за жертва на светеца. Жените ще сложат китки от лековити билки във водата за замесване на обредните гергьовски хлябове, в ситото, в нощвите, върху вече опеченото агне. С тази зеленина ще закърмят ритуално добитъка, за да е здрава стоката през годината. Всяка стопанка ще запази гергьовска китка за лек. През нощта срещу празника болни и здрави, а най-вече безплодни жени, често доста разголени, се търкалят в росната трева, къпят се в реки и потоци или се пръскат с вода за здраве.
Гергьовден, наред с Великден е най-големият пролетен празник. На Гергьовден започва, а на Димитровден завършва лятната стопанска част на годината. Празникът е посветен на вегетацията и растежа. През деня стопаните ритуално обхождат полето, а някои от тях заравят в средата на нивата червено великденско яйце, което трябва да пази посевите от градушка и да осигури плодородие. Други разхвърлят слама от бъднивечерната трапеза върху посевите или откъсват житен клас и го отнасят като свещена реликва вкъщи. Всеки стопанин обхожда ритуално кошарите и оборите на добитъка и изкарва стадата на паша със зелена пръчка. Издояват първото мляко от специално подбрана овца през венец от здравец или златен пръстен, като поръсват с първите капки мляко земята или напръскват с тях червено яйце. Гърмят с пушки, за да прогонят злите сили. За жертва на светеца обикновено избират първото мъжко агне, родено през зимата, което захранват със зеленина обкичвт с венец от цветя и билки и заколват ритуално.
По същото време жените месят и пекат гергьовските хлябове. Месачката трябва да е облечена в прано и ново, закичена с китка. Водата за замесването е мълчана или цветна. При втасването тя покрива тестото се с женска риза, за да се раждат повече женски агнета. Гергьовските обредни хлябове са три вида: за трапезата, за кошарите и за раздаване за здраве и плодородие. Като украсата им е във вид на кошара с овце или със земеделска насоченост.
Празничната трапезата е общоселска и се прави на зелено – край село, на оброк, в манастир или в черковния двор. На Великден на трапезата ни се връщат млечните храни, яйцата и рибата, а на Гергьовден – месото. Освен опеченото агне, тук се носят и мляко и млечни храни, и пресен чесън, чието вкусване става за пръв път след Великите пости.
Край трапезата със съпровод на песен се играят Гергьовденски хора. Песните имат героичен, баладичен или любовен характер, в тях се разказва за змеюве, хали и самодиви, за свети Георги, който побеждава ламята и отключва водата и плодородието на земята. На трапезата е весело и шумно, хората си разменят шеги, закачки и пожелания за здраве и плодородие, а децата замерят с хлебни трохи младите булки, като пожелание те да родят много и здрави деца. На зелено дърво връзват люлка и на нея се люлеят деца, моми и момци за здраве и плодородие, а до люлката поставят кантар. На него се мери мало и голямо и който е надебелял през зимата, значи ще е богат и щастлив през годината.
Народът вярва, че ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е много благодатна. За гергьовският дъжд хората казват:”капка – жълтичка!”, за това Гергьовден е един от празниците, на който се изпълнява обичая Пеперуда, когато това се налага.

Ели Маринова