01.02.2021, Понеделник, 1, 2 и 3-ти февруари – Трифунци, Вълчи празници.

Народът ни е нарекъл първите три дни на месец февруари Трифунци, Вълчи, Миши  празници.

В навечерието на първия ден от Вълчите дни жените завръзвали с червен конец ножиците, за да не могат вълците да си отварят устата, замазвали с глина пръстения под на къщата край огнището и зад вратата, за да залепят устата, очите и краката на вълците. През тези дни хората не бивало да употребяват сапун за пране и миене, за да не се пенят на вълците устата; те не изхвърляли въглени от огнището навън, защото като ги намерят, вълците ги ближат и така се плодят.

Вълчите празници се устройвали на прехода от есен към зима или в средата на зимата и в различните краища на страната са по различно време: през Мратинците, около Архангеолвден, през Мръсните дни или по време Трифунците. Тези дни обикновено съвпадат с разгонването (беснуването) на вълчиците или с раждането на малките вълчета.
През този период произнасянето на думата „вълк” е строго забранено. За вълците се говори като за троица, седмина или деветима братя. Водачът им се нарича Куцалан и неговият празник се пада на последния ден, наречен Вълча Богородица. През тези три дни преобладаватли обредните забрани за работа с вълна и остри предмети. Най-строго трябвало да спазват забраната бременните жени, за да не се роди дете „с подрязани пръсти”. Вярвало се, че ако някой се облече с дреха, изработена през вълчите дни, ще бъде изяден от вълците, а ако покойник бъде погребан с нея, той ще вампиряса.
За да бъдат предотвратени нещастните случаи, ако все пак се наложи да се използват остри и режещи инструменти през тези дни, сутринта на първия ден стопанинът забивал брадвата в дръвника, а ако забравел да го стори, преди някой да употреби нож или друг остър предмет, удрял с него три пъти по главня от огнището или по желязо. През тези дни никой не бивало да замръква на открито.
На много места в България тези дни са наречени Миши празници и там се празнува за предпазване от мишки.

Ели Маринова