12.05.2021, Сряда, Герман, Джерман

Свети Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патриарх Константинополски. Св. свщмчк Ермоген, патриарх Московски.

Името Герман идва от латински език и означава “близнак” или може би германец (Германик). Може да се приеме и тракийския вариант – “топъл, горещ”. Празнува Герман.

Предците ни са почитали християнския светец Герман като покровител на летните природни стихии – градушка, гръмотевици и поройни дъждове. Като предпазна мярка срещу суша,  градушки и порои, на неговия празник е имало пълна забрана за работа. Не се е работило нищо –  нито вкъщи, нито на полето, нито в градината. Във връзка с почитта към светеца хората са изпълнявали ритуала Герман, наричан още Джерман, който в частта си за предизвикване на напоителен дъжд е подобен на Пеперуда и Кръстоноше. Всички тези ритуали нямат точно определени дати в календара. Те са се  извършвали по необходимост.
Обичаят се състои от обредното изработване на кукла, наречена Джерман, Гошо, Гечо, Дюрманчо, Скалоян и пр., и неговото погребение. Правели са го най-често от глина, от метла, открадната от дома на бременна жена или от парцали. Било е задължително фигурката е надарена с голям фалос. Изработването на Джерман обикновено се извършвало от пеперударките под вещото ръководство на старица или вдовица, тоест участничките в изработването му е трябвало да са чисти – в предфертилна или пост фертилна възраст. Изработвали го като покойник – със скръстени на гърдите ръце и със запалена свещ в тях. Главата покривли с черупки от великденски яйца. На места в корема му слагали жаба. Така приготвеният покойник поставяли върху бухалка за пране или турска керемида. Това ложе било допълнително украсявано с цветя, като на него задължително слагли и една червена люта чушка – символ на мъжественост.
Всички тези ритуални действия се извършвали край чешма или река. Вече приготвеният Джерман занасяли да преспи една нощ в дома на пеперудата, пазен и оплакван от стари жени. На следващия ден жените канели свещеника да го опее, за да го погребат. Погребението било досущ като истинско – след него жените раздавали варено жито “за Бог да прости Джермана”.
Ако след това погребение завали дъжд, градоносният облак се разсее или пък пороят престане, фигурката бива изровена от земята и хвърлена в реката, придружена от съответните наричания и с благодарност.
Ели Маринова