14.03.2021, Неделя, Сирни заговезни, Поклади

От неделя вечер на Сирната седмица започват Великденските пости, които продължават седем седмици.
Тази вечер се слага богата семейна трапеза от яйца и млечни храни. На нея задължително се поднасят баница със сирене и яйца, варени яйца и бяла халва с орехови ядки. До вечерта трябва да е завършил обичаят Прошка, защото без прошка не може да се заговее.
По време на вечерята се изпълнява обичаят хамкане, ламкане, ласкане: на кълчищен конец или мартеница окачена на гредата на тавана, се връзва обелено сварено яйце, парче халва или въглен, залюлява се в кръг и всеки се опитва да го хване с уста, после конецът се запалва и по това, как гори се гадае за здравето на присъстващите, за приплода от стадата и за реколтата. Яйцето (въгленът) се запазва за лечебни цели през годината. С водата, в която са варени яйцата хората мият лицата си на другия ден – понеделника на Тодоровата седмица, за да се предпазят от бълхи и мухи, а черупките изхвърлят на улицата, отново за да се отърват от бълхите. Краят на вечерята мъжете отбелязват със стрелба, като вярват, че трясъкът от пушките ще прогони бълхите и ще осигури роенето на пчелите и агненето на овцете.
След вечерята всички излизат навън, където на открито се палят заговезнишки огньове. От тук идва и другото име на празника, Поклади. Повсеместно е разпространено паленето на големи огньове на високите места около селото от момците и от по-големите момчетата. На места хората въртят запалена стиска слама на пръчка, разцепена в единия край, хвърлят запалени стрели в дворвете на моми и на роднини, или пък вдигат високо по дървета кошерища, напълнени със слама или катранени мехове и ги запалват, защото вярват, че място, осветено от заговезнишки огън, няма да бъде бито от градушка.
Според народните вярвания вдигнатия на високо огън символизира Слънцето. Със запалените огньове хората се стремят да увеличат силата му, неговата светлина и топлина през късите и студени зимни дни. Моми и момчета прескачат огъня, чернят лицата си със сажди и произнасят на висок глас наричания за здраве и плодородие, често с еротичен характер. При огъня се събират всички – мъже, жени и деца и също го прескачат. Около него се извива и заговезнишкото обредно хоро, изпълнявано с високи подскоци, за да израснат високи посевите, особено конопа. Това е последното зимно сключено хоро. До Великден хора не се играят, освен боенец на Лазаровден, и сватби не се правят.
На Сирни заговезни се слага началото на низ от обреди, които продължават през Великите пости и чиято кулминация е на Великден.

Ели Марнова