21.05.2021, Петък, Свети Константин и Елена

Свети равноапостоли Константин и Елена.

Името Константин идва от гръцки език и означава твърд, постоянен. Елена също е с гръцки произход и означава слънчева светлина или факла. Празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Коста, Койчо, Кунчо, Куна, Динко, Елена. Ели, Ленко, Лена, Стоян, Стоянка, Опро и Оприка.

Източноправославната християнска църква е определила 21 май за празник на светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 година император Константин I Велики обявява христианството за официална религия на Римската империя. За да направи тази решителна крачка, той е бил силно повлиян от своята майка, императрица Елена. На 11 май 330 година императорът премества столицата от Рим в древната мегарска колония Бизантион и по този начин поставя началото на Източната Римска империя.

Предците ни посрещали настъпването на лятото с много и различни ритуали, чиято основа е чисто езическа и чиято обща цел била да се поклонят на Слънцето, като на дарител на живота. Един от тези ритуали е танцът върху огнена жарава – нестинарството. Смята се, че това е тракийски обичай, зародил се в далечното минало. Началото на танца било поставяно от ритъма на тъпан, който постепенно се засилвал. Така нестинарите изпадали в транс и влизали с боси крака в жаравата.  С танца си върху жив огън неститарите посрещали настъпващото лято, прекланяли се пред бога на Слънцето и го молели да дари със здраве, благоденствие и благополучие тяхното селище, тяхната общност. Смисълът на нестинарството, на този невероятен магически ритуал е  символичното изгаряне на всяка негативна енергия и пречистването на хората, присъстващи на ритуала. Смята се, че неститарският огън има силата да гони злите духове, болестите и нещастията, да пречиства, да прави хората по-силни по-издръжливи и по-разумни. По време на танца, изпадналите в божествен екстаз нестинари изричат и важни за общността пророчества. Често нестинарски игри се правят и на Еньовден.

Подготовката на този вълшебен и магически ритуал е продължителна и отговорна работа, изискваща вяра, търпение, отдаденист и дисциплина. Кулминацията настъпва на  21 май.
Главно в Източна Тракия и причерноморския район на Странджа планина
всяко нестинарско селище има параклис (конак) в който се съхраняват свещените нестинарски предмети. Конакът трябва да е изграден до извор, аязмо с лековита вода, при който да има свещено вековно дърво. За свещеното място и предмети се грижи векилин, наричан още питроп, избиран всяка година от главната нестинарка или нестинар в деня на свети Константин и Елена. В определени дни през годината свещените места или къщите в селото биват обхождани от нестинарско шествие. Водят го три “опашати” икони (с дръжки), носени от малки момчета, след тях върви векилина с кандило и червена кърпа и накрая музикантите с тъпана и гайдата. По особено тържествен начин става обредното отваряне на аязмата. Почистването им започва след Великден, а на 21 май се извършват ритуали за очисчение и освещаване с вода от изворите. На този ден винаги се прави общоселски курбан. За жертва при аязмото, в двора на конака, в църковния двор или под вековно дарво се коли бик или овца. В жертва се принасят и обредни хлябове, украсени със слънчеви символи. От курбана за свети Константин и Елена се раздава във всяка къща за здраве и плодородие. Колят се и други курбани – обречени след прекарана болест или злополука. По време на принасянето на жертвите около огъня се вият хора под звуците на музика. Тогава нестинарите се подготвят за своите игри. Привечер жаравата се разстила в кръг. Хората продължават на три или на девет кръга. При непрестанното думкане на тъпана нестинарите изпадат в транс и нагазват боси в огнената жарава с икона в ръцете. В полунощ главната нестинарка танцувайки върху огъня изрича своите предсказания. Нестинарските игри продължават през цялата нощ. Обичаят завършва с обредна трапеза в конака, където присъстват само нестинарите, векилина и тези, които са обрекли курбан.
Света Елена се тачи и за предпазване от синята пъпка.

Ели Маринова