23.06.2021, Сряда, В навечерието на Еньовден

Нощта преди Еньовден – това е най-кратката, но може би най-силната магическа нощ.
Билкарите, магьосниците и врачките тачат свети Еньо като свой патрон.

В полунощ срещу Еньовден небето се отваря, морето спира да се движи, а стопанинът на заровеното имане, който всъщност е таласъм,  проблясва като пламък. През тази магическа нощ звездите слизат от небето и омайват тревите и цветята, придавайки им голяма магическа сила. Границите между времето и пространството изчезват и на земята се появяват самодиви, вампири, паднали от небето змейове.
Това е една от няколкото специалните нощи в нашия народен календар, когато гаданията са най-верни, любовната магия, пък и всички други магически ритуали  “ловят” най-силно и поради това нощта е изпълнена с молитви, гадания за здраве и благополучие, за любов и венчило. На много места освен личните гадания, молитви и ритуали, момите извършвали и ритуала ладуване.
Но нощта може и да е опасна, защото бродниците, вещиците и магьосниците също се стремели да използват магическата сила на момента. Под комина на изгаснало огнище, в изоставена от хората къща или в запустяла мелница, с помощна на магически ритуали, те сваляли месечината от небето и я превръщали в крава, за да издоят нейното вълшебно мляко. Със своите действия бродницине и магьосниците целели да увеличат своето благоденствие и благополучие отмъквайки чуждото плодородие и изобилие.
За предпазване бродници и магьосници народът ни е сътворил цяла система от противодействия. Често стопаните ръсели просо около къщите и стопанските постройки, мажели виметата на добитъка с чесън и пелин, слагали тръни от глог по плета и в комина на огнището.
В нощта срещу Еньовден се добивало нов, жив, магически огън, от който се запалвали всички огнища в селото.
Ели Маринова