24.12.2021, Петък, Бъдни вечер

Св. преподобна мъченица Евгения. Преп. Николай воин българин.

На гръцки език Евгения означава “благородна, благочестива”.

Празнуват Евгения, Евгени, Геновева, Генко, Генка.

В навечерието на Рождество Христово във всеки български дом се устройва празнична вечеря.
В миналото, още сутринта мъжете отивали в гората, за да намерят и отсекът дърво за бъдник. Най-често то било дъбово или крушово. Дървото бивало повалено, окастрено и занесено вкъщи със уважение и благодарност, като всички действия и наричания били ритуални. Когато го поваляли, внимавали дървото да не опре в земята. При внасянето му през портата носачът питал: “Славите ли млада Бога?”, а домашните отговаряли: “Славиме, славиме, добре ни дошъл!” И всички хорово произнасяли: “Амин, дай Боже!”. Стопанинът внасял вкъщи бъдника на дясното си рамо, търкулвал го при огнището и наричал: “Дошъл Божич и се похвалил с теленца, прасенца, агънца, яренца, жребенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия, кът-кът бабини пиленца, по село ходили, дома носили!”. При огнището провъртали дупка в дебелия край, на дънера, която запълвали с тамян, дървено масло и вино, после затваряли дупката с дървен клин, а отгоре увивали бяло ленено или конопено платно. Миросването било съпроводено със специални обреди, защото се вярвало, че през празничната нощ по бъдника от небето ще слезе Млада Бога. Вечерта стопанинът тържествено запалвал бъдника, който трябвало да гори цяла нощ. Хората вярвали, че въглените и пепелта от бъдника имат магическа сила и за това след празника събирали пепелта в гърне, а от недогорялата дървесина правели части за ралата си.
Докато мъжете се занимавали с бъдника, жените приготвяли обредните хлябове. За Бъдни вечер и до сега се приготвя кръгъл хляб, боговица, бъдняк, кулашки кулак, вечерна или светец. Както и да наричали хляба, жените го украсявали със слънчеви лъчи, кръст, стилизирани цветя и птици. Опитните месачки изобразявали на хляба цели картини – гумно, харман, рало, орач, кошара и пр. стопански символи. В Западна България за Бъдни вечер жените и сега пекат прясна пита, без квас, със сребърна пара в нея. За Коледарите се пекат краваи, които украсявали освен с пластични символи от тестото и с чимшир, бръшлян, орехи, пуканки, стафиди, сушени сливи и парички.
В миналото за празничната вечер подът на стаята се застилал със слама. Някъде покривали сламата с чувал за жито, а най-отгоре постилали покривка и върху нея подреждали всички приготвени за вечерта ястия. И до сега се спазва обичая блюдата да са постни и да са нечетен брой.
На трапезата слагали свещ, а около нея жените подреждали ръкойка житни класове, решето с орехи, ябълки, сурово житно в гаванка, паламарка и сърп, палешник и други предмети свързани със стопанската дейност. Най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму, като първото парче се отделяло за света Богородица, а едно парче слагали на високо, за да израснат високи житата. На трапезата оставяли и място за предците (стопана, наместника, змията-чуварка).
Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата, като през това време никой не бивало да става от масата, за да не стават квачките от полозите. Само стопанинът можел да става при необходимост, но трябвало да ходи приведен, за да се превият житата от зърно. След вечерята децата се търкаляли в сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. След вечерята стопаните запазвали суровото жито, орехите и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През деня, преди вечерята, жените носели постни ястия и колаци на гробищата, почитайки по този начин предците. Смята се, че и коледарите черпят своята сила да прогонват вампири, върколаци, таласъми, болести, вещици и бродници от света на мъртвите. В много от песните им се говори за дългия път, който изминават от света на починалите деди до света на живите, за да донесат на хората закрила от злите сили и благослов за здраве и плодородие.
През тази нощ коледарите обикалят селото и влизат във всяка къща. Изпълнявайки своите магически ритуали, те се стремят да прогонят злите сили и да върнат порядъка на земята при хората. Коледните песни се пеят само през тази нощ. Когато слънцето изгрее, песните губят своята сила и коледуването се преустановява. Коледарите тръгват винаги от запад на изток. Във всяка къща те изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелания за здраве и плодородие. За всяка възраст, пол и занятие коледарите имат песен и благопожелание. Като благодарност за благопожеланията стопаните даряват коледарите с вит-превит кравай, месо, сланина, боб, брашно, кълчища и други продукти, а нареченякът отговаря на този дар с благослов, обърнат на изток.
През този ден, преди и след вечерята, както и през следващия ден, Коледа, хората извършвали различни гадания за здраве, плодородие, благоденствие и благополучие. Гадаели по ядките на орехите – ако ядката на счупения орех е здрава и хубава, човекът ще е здрав през цялата година; изнасяли паница с вода навън, в която предварително били потопени белязани листа бръшлян и, ако на сутринта листата били свежи и зелени, това също било знак да здраве.
И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ на Бъдни вечер небето се отваря и границите между световете изчезват. Това е началото на Мръсните дни, когато по земята бродят всякакви нечисти сили, магьосниците правят магии, а обикновените хора гадаят за здраве и плодородие, за любов и венчило.

Ели Маринова