25.12.2021, Събота, Рождество Христово, Коледа

Св. преподобна мъченица Евгения. Преп. Николай воин българин.

На гръцки език Евгения означава “благородна, благочестива”.

Празнуват Евгения, Евгени, Геновева, Генко, Генка.

В навечерието на Рождество Христово във всеки български дом се устройва празнична вечеря.

В миналото, още сутринта мъжете отивали в гората, за да намерят и отсекът дърво за бъдник. Най-често то било дъбово или крушово. Дървото бивало повалено, окастрено и занесено вкъщи със уважение и благодарност, като всички действия и наричания били ритуални. Когато го поваляли, внимавали дървото да не опре в земята. При внасянето му през портата носачът питал: “Славите ли млада Бога?”, а домашните отговаряли: “Славиме, славиме, добре ни дошъл!” И всички хорово произнасяли: “Амин, дай Боже!”. Стопанинът внасял вкъщи бъдника на дясното си рамо, търкулвал го при огнището и наричал: “Дошъл Божич и се похвалил с теленца, прасенца, агънца, яренца, жребенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия, кът-кът бабини пиленца, по село ходили, дома носили!”. При огнището провъртали дупка в дебелия край, на дънера, която запълвали с тамян, дървено масло и вино, после затваряли дупката с дървен клин, а отгоре увивали бяло ленено или конопено платно. Миросването било съпроводено със специални обреди, защото се вярвало, че през празничната нощ по бъдника от небето ще слезе Млада Бога. Вечерта стопанинът тържествено запалвал бъдника, който трябвало да гори цяла нощ. Хората вярвали, че въглените и пепелта от бъдника имат магическа сила и за това след празника събирали пепелта в гърне, а от недогорялата дървесина правели части за ралата си.

Докато мъжете се занимавали с бъдника, жените приготвяли обредните хлябове. За Бъдни вечер и до сега се приготвя кръгъл хляб, боговица, бъдняк, кулашки кулак, вечерна или светец. Както и да наричали хляба, жените го украсявали със слънчеви лъчи, кръст, стилизирани цветя и птици. Опитните месачки изобразявали на хляба цели картини – гумно, харман, рало, орач, кошара и пр. стопански символи. В Западна България за Бъдни вечер жените и сега пекат прясна пита, без квас, със сребърна пара в нея. За Коледарите се пекат краваи, които украсявали освен с пластични символи от тестото и с чимшир, бръшлян, орехи, пуканки, стафиди, сушени сливи и парички.

В миналото за празничната вечер подът на стаята се застилал със слама. Някъде покривали сламата с чувал за жито, а най-отгоре постилали покривка и върху нея подреждали всички приготвени за вечерта ястия. И до сега се спазва обичая блюдата да са постни и да са нечетен брой.

На трапезата слагали свещ, а около нея жените подреждали ръкойка житни класове, решето с орехи, ябълки, сурово житно в гаванка, паламарка и сърп, палешник и други предмети свързани със стопанската дейност. Най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму, като първото парче се отделяло за света Богородица, а едно парче слагали на високо, за да израснат високи житата. На трапезата оставяли и място за предците (стопана, наместника, змията-чуварка).

Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата, като през това време никой не бивало да става от масата, за да не стават квачките от полозите. Само стопанинът можел да става при необходимост, но трябвало да ходи приведен, за да се превият житата от зърно. След вечерята децата се търкаляли в сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. След вечерята стопаните запазвали суровото жито, орехите и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През деня, преди вечерята, жените носели постни ястия и колаци на гробищата, почитайки по този начин предците. Смята се, че и коледарите черпят своята сила да прогонват вампири, върколаци, таласъми, болести, вещици и бродници от света на мъртвите. В много от песните им се говори за дългия път, който изминават от света на починалите деди до света на живите, за да донесат на хората закрила от злите сили и благослов за здраве и плодородие.

През тази нощ коледарите обикалят селото и влизат във всяка къща. Изпълнявайки своите магически ритуали, те се стремят да прогонят злите сили и да върнат порядъка на земята при хората. Коледните песни се пеят само през тази нощ. Когато слънцето изгрее, песните губят своята сила и коледуването се преустановява. Коледарите тръгват винаги от запад на изток. Във всяка къща те изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелания за здраве и плодородие. За всяка възраст, пол и занятие коледарите имат песен и благопожелание. Като благодарност за благопожеланията стопаните даряват коледарите с вит-превит кравай, месо, сланина, боб, брашно, кълчища и други продукти, а нареченякът отговаря на този дар с благослов, обърнат на изток.

И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ на Бъдни вечер небето се отваря и границите между световете изчезват. Това е началото на Мръсните дни, когато по земята бродят всякакви нечисти сили, магьосниците правят магии, а обикновените хора гадаят за здраве и плодородие, за любов и венчило.

25.ДЕКЕМВРИ. Рождество Христово.

На гръцки език Христос означава “помазаник”. Празнуват Христо, Христина, Кристина, Кристиян, Младен, Младенка, Божика, Божил.

Коледа е празник, на който църквата отбелязва раждането на Исус Христос, Спасителя на хората. Името на празника му идва от древноримските календи, дни посветени на зимното слънцестоене и раждането на новото слънце или може би е произлязло от думата „коля”, свързана с прасето, което се коли за този празник. Това е денят в който се ражда Млада Бога и от тук идва другото име на празника – Божич.

Раждането на новото слънце попада на границата между старата и Новата година. Според нашата народна традиция 12-те дни от Коледа до Богоявление са наречени Мръсни дни. Това е времето на хаоса, когато земята и небето са като решето, когато по земята бродят нечисти и зли сили. За да бъдат съхранени и възвърнати реда и хармонията и на земята, и в живота на хората, през тези дни се изпълняват много ритуали и магически практики.

Сутринта на Рождество Христово, след тържествената църковна служба на мегдана се извивало общоселското коледно хоро. Събраните от коледуването момински краваи се изнасяли на търг и всеки момък се стремял да откупи кравая на изгората си. Коледарите се събирали на празнична трапеза в дома на своя водач, устроена с част от продуктите, събрани при обредното обхождане на къщите. На някои места коледарите черпели с колашко вино на мегдана при хорото.

На Коледа се изпълнявали и ритуали за благоденствие и благополучие. Например, за да накарат кокошките да снасят много яйца, сутринта на Коледа стопаните ги захранвали ритуално в кръг, очертан с въже или с мъжки пояс, с прекаденото на Бъдни вечер жито, слагали в полозите им слама от бъднивечерната трапеза. От същата слама стопаните правели венчета, които окачвали по клоните на овошките за да дадат те през годината изобилен плод. На места “заплашвали” с брадвата ялови жени, овошки или добитък, за да започнат да раждат.

Ели Маринова