Свети апостол Андрей Първозвани.
Андрей означава “мъжествен”. Празнуват Андрей и Адриана.
Старите хора казват, че от Андреевден, денят започва да нараства, “да едрей”, колкото едно просено зърно на ден. Рибарите по черноморието почитат свети Андрей наравно със свети Никола, а в Петричко вярват, че свети Андрей е баща на свети Никола.
Денят на свети Андрей се пада между есенното равноденствие и зимното слънцестоене и на него предците ни са отбелязвали настъпването на зимата. Във връзка с този преходен момент се изпълнявали редица ритуали – гадания за здраве и благополучие, ритуали за предпазване на благата, добити с толкова труд през пролетта, лятото и есента, за предпазване от зли сили по време на Мръсните дни.
В навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни видове зърна – жито, боб, царевица, леща, които “наедряват” при варенето. От това вариво, рано сутринта на празника, всеки член от семейството хвърлял нависоко в комина, с пожелание за “високи” посеви и “наедрели” булки. После хората изяждали една част от зърната, а останалото давали на домашните животни и на кокошките.
В Северна България свети Андрей е почитан като господар на мечките. Народната приказка разказва, как той победил мечката, която го нападнала на нивата и изяла воловете му. Светецът я хванал и усмирил, после я впрегнал в ралото си вместо воловете и така изорал земята си с нея. Там в чест на мечката се вари царевица, хвърля се в комина и се нарича: “на ти мечко варен кукуруз, да не ми ядеш стоката”.
На този ден е забранено на младите булки да работят каквото и да е, за да зачеват лесно.
Ели Маринова
