Трифунци, Вълчи празници.
На Сретение Господне се отбелязва краят на родилния период на света Богородица.
Народът ни тачи Пресвета Богородица като покровителка на бременните жени и на родилките, но за него тя също е и Вълча Богородица, свързана демоничните сили на долния свят. Така едновременно предците ни почитали Света Богородица и като християнската светица-майка, и като езическата господарка но демоничните сили.
В миналото, за да бъде омилостивена Вълчата Богородица, се извършвали определени магически ритуали, хората спазвали строго полово табу, не похващали никаква работа – нито вкъщи, нито в градината, нито на полето, не секли или цепили дърва, жените не пипали остри и режещи инструменти – игли, куки за плетене, ножици, ножове, за да не се раждат „белязани“ деца, а домашните животни да са здрави и плодовити, да дават здрав приплод. На този ден не се дава и не се взема нищо на заем, защото, ако дадеш заем, цяла година ще даваш, ако вземеш заем, цяла година няма да можеш да се разплатиш. Като жертва ва Вълчата Богородица жените месели и раздавали медени питки на съседи и роднини.
На този ден се е гадаело и за здраве и плодородие. Хората вярвали, че ако завали дъжд, цялото лято ще е дъждовно, ако завали сняг, ще има богата и изобилна реколта. Гледало се е и за полазник, но не точно като на Игнажден – по това кой първи ще дойде в къщата, мъж или жена, се гадаело какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Замомелите се моми внимавали какъв мъж ще срещнат сутринта, защото вярвали, че какъвто е срещнатият мъж, такъв ще е и бъдещият съпруг – по външен вид, имотност и характер. Затова празникът се и нарича Сретен или Обретен.
Ели Маринова