Свещеномъченик Игнатий Богоносец.
Игнатий е латинско име и означава „огнен, пламенен, буен“. Празнуват Игнат, Пламен, Огнян, Пламена, Огняна.
В нашата народна традиция денят, посветен на свети Игнатий Богоносец се свързва със зимното слънцестоене и се смята за първия ден от Новата Година. Нарича се още, Нов ден, Млад ден, Млада Бога. В стари времена той се е наричал Еднажден, тоест първият ден от новата година и от тук с очакванията – Нова Година, нов късмет. Традиционно е вярването, че на този ден започват родилните мъки на света Богородица и за това коледарите пеят: „Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа“. През този 4 дневен период младите нераждали жени не бива да похващат никаква работа, за да раждат лесно. В някои райони се смята, че Мръсните дни започват още от Игнажден.
В Източна България вечерта срещу Игнажден се прави първата кадена вечеря, като недогорялата свещ, суровото жито, орехите и пепелта от каденето се запазват за цяр и разваляне на магии. В цялата страна за празника се пекат обредни игнажденски хлябове. За децата се приготвят специални колачета – кукли за момиченцата и превитаци, превъртаци за момченцата. Често комат от игнажденският хляб или изсушено тестено колаче се пази до Коледа или за цяр. В югозападните краища на страната стопаните запалват в огнището дъбово или крушово дърво, наречено коладник, специално отрязано за празника.
Навсякъде в страната празникът е известен с обичая полазване. Полазник е този човек, който пръв почука на вратата ни на Игнажден. Полазник може да бъде и член от семейството, който пръв е излязъл от къщи. Когато се прибере, той внася трески или слама в къщата. Полазник може да е и животно, като най-желана е свинята, защото винаги рие със зурлата си напред. Полазник може да бъде и стопанинът на къщата, ако от вечерта приготви торбичка с орехи, ябълки, пари и други благини и ги сложи пред къщната врата, а на сутринта прибира торбичката вкъщи със съответното наричане за здраве и благополучие. Важно е полазникът да е грижовен стопанин, да е имотен и с добър нрав, защото какъвто е полазникът, такава ще е и идващата година. Ако полазникът донесе късмет в къщата, на следващата година го канят на споход с бъклица вино. За да донесе благополучие, влизайки в къщата, полазникът внася слама или трески, слага ги край огнището или зад вратата и сяда върху тях да „мъти“. От своя страна стопанката поръсва треските с жито, орехи, сушени плодове, пуканки със съответното наричане, за да доведе в къщата си плодородието. Със същата цел в Западна България жените „сеят“ около огнището същите продукти, наричайки: „Да се роди гдето рало ходи и гдето не ходи!“; Другаде полазникът разравя въглените в огнището с клонче от плодно дърво и нарича: „Колкото искрици в огнището, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца, дечица!“ След като обредите са изпълнени, стопаните слагат трапеза за полазника, даряват го с риза, чорапи, пешкир или къделя вълна.
Ели маринова