Ана е еврейско име и означава „грация, миловидност“. Празнуват Анна, Ана, Анка, ако желаят, те могат да празнуват на 25. Юли – успение на св. Анна.
Според светото писание на този ден света Ана заченала Дева Мария. Поради почитта към светицата като майка на света Богородица, народът я смята за закрилница на брака, семейството, бременните жени и децата. Този празник е подходящ и за момински любовни и брачни гадания. Мома, която се надява на любов и годеж засява жито в гърне или потапя в съд с вода клонка от вишна или ябълка. Ако до Сурваки житото поникне или клончето се раззелени, момата може да очаква годеж и венчило през идващата година.
Денят на света Ана се пада на преход от есен към зима, когато „слънцето се завърта към лято“, „прерипнува като пиле през праг“ и на много места сутринта стопаните гледат за полазник. В Монтанско смятат, че светицата „затваря“ вълчите празници, наричани тук Мратинци. В Хасковско наричат деня света Ана Хаталива, и го смятат за опасен.
Денят на света Ана е специален. Той се тачи от билкари и знахари, от магьосници и бродници. За това в навечерието на празника и на самия ден стопаните вземали мерки срещу зловредни магии. Те изпълнявали специални защитни ритуали за предпазване на къщата, семейството, стоката и нивите от пакости, злини и болести. По същата причина жените, особено тези с малки деца не работели с вълна, не боядисвали памук и вълна. На този ден те оставяли становете, чекръците и вретената настрана.
Ели Маринова