В навечерието на Рождество Христово във всеки български дом се устройва празнична, но задължително постна вечеря.
В миналото, още сутринта мъжете отивали в гората, за да намерят и отсекът дърво за бъдник. Най-често това било дъбово или крушово дърво. Дървото бивало повалено, окастрено и занесено вкъщи със уважение и благодарност, като всички действия и наричания били ритуални. Когато го поваляли, внимавали дървото да не опре в земята. При внасянето му през портата носачът питал: „Славите ли млада Бога?“, а домашните отговаряли: „Славиме, славиме, добре ни дошъл!“ И всички хорово произнасяли: „Амин, дай Боже!“ Стопанинът внасял вкъщи бъдника на дясното си рамо, търкулвал го при огнището и наричал: „Дошъл Божич и се похвалил с теленца, прасенца, агънца, яренца, жребенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия, кът-кът бабини пиленца, по село ходили, дома носили!“. При огнището провъртали дупка в дебелия край, на дънера, която запълвали с тамян, дървено масло и вино, после затваряли дупката с дървен клин, а отгоре увивали бяло ленено или конопено платно. Миросването било съпроводено със специални наричания, защото се вярвало, че през празничната нощ по бъдника от небето ще слезе Млада Бога. Вечерта стопанинът тържествено запалвал бъдника, който трябвало да гори цяла нощ. Хората вярвали, че въглените и пепелта от бъдника имат магическа сила и за това след празника събирали пепелта в гърне, а от недогорялата дървесина правели части за ралата си.
Докато мъжете се занимавали с бъдника, жените приготвяли обредните хлябове. За Бъдни вечер и до сега се приготвя кръгъл хляб, наречен боговица, бъдняк, кулашки кулак, вечерна или светец. Както и да наричали хляба, жените го украсявали със слънчеви лъчи, кръст, стилизирани цветя и птици. Опитните месачки изобразявали на хляба цели картини – гумно, харман, рало, орач, кошара и пр. стопански символи. В Западна България и до сега жените пекат прясна пита, без квас, със сребърна пара в нея. И при когото отиде парата по време на вечерята, той ще е най-големия късметлия през Новата Година. Отделно, за коледарите приготвяли специални краваи, които украсявали освен с пластични символи от тестото и с чимшир, бръшлян, орехи, пуканки, стафиди, сушени сливи и парички.
В миналото за празничната вечер подът на стаята се застилал със слама. Някъде покривали сламата с чувал за жито, а най-отгоре постилали покривка и върху нея подреждали всички приготвени за вечерта постни ястия. И до сега се спазва обичая блюдата да са нечетен брой.
На трапезата слагали свещ, а около нея жените подреждали ръкойка житни класове, решето с орехи, ябълки, сушени плодове, сурово житно в гаванка, паламарка и сърп, палешник и други предмети свързани със стопанската дейност. Най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму, според възрастта, като първото парче се отделяло за света Богородица, а друго парче слагали някъде на високо, за да израснат високи житата. На трапезата оставяли и място за предците (стопана, наместника, змията-чуварка).
Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата, като през това време никой не бивало да става от трапезата, за да не стават квачките от полозите. Само стопанинът можел да става при необходимост, но трябвало да ходи приведен, за да се приведат житата от зърно. След вечерята децата се търкаляли в сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. След вечерята стопаните запазвали суровото жито, орехите и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През деня, преди вечерята, жените носели постни ястия и колаци на гробищата, за да почетат предците на семейството и фамилията.
През този ден, преди или след вечерята, както и през следващия, на Коледа, хората извършвали различни гадания за здраве, плодородие, благоденствие и благополучие, за любов и венчило. Гадаели по ядките на орехите – ако ядката на счупения орех е здрава и хубава, човекът ще е здрав през цялата година; изнасяли паница с вода навън, в която предварително били потопени белязани листа бръшлян и, ако на сутринта листата били свежи и зелени, това също било знак да здраве.
И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ на Бъдни вечер небето се отваря и границите между световете изчезват. Това е началото на Мръсните дни, когато по земята бродят всякакви нечисти сили.
Смята се, че коледарите черпят своята сила да прогонват вампири, върколаци, таласъми, болести и прочие зли сили от света на мъртвите, на тези, които приживе са предали своя богат житейски опит на потомците си. В много от песните им се говори за дългия път, който изминават от света на починалите деди до света на техните потомци за да донесат на хората закрила от злите сили и благослов за здраве и плодородие. През цялата нощ коледарските дружини обикаляли селото, влизали като желани гости във всеки дом и по ритуален начин, със специални песни и наричания благославяли дома и пожелавали на стопаните му здраве и дълъг живот, мир, благоденствие и благополучие. Амин, дай Боже!
Ели Маринова