Св. великомъченица Варвара. Преп. Йоан Дамаскин.
На гръцки език името Варвара означава „чужденка“. Празнува Варвара.
В Българската народна традиция денят на света Варвара се тачи за предпазване от шарка. Това е един чисто женски празник, с който се цели омилостивяването на Шарката и прогонването й от селището. На този ден, както и на много други празнични дни жените не бива да похващат никаква женска домашна работа, освен приготвяне на обреден хляб и храна. Вечерта срещу Варвара, за омилостивяване на шарката, те нареждат трапеза „за болята“ край огнището.
Българската традиция изисква за всеки празник да бъдат приготвяни специални ястия, с които да бъде почетен патрона на деня. Тези ястия задължително трябва да бъдат приготвени от стопанката на дома. В деня на света Варвара и в нейна чест жените приготвят обредни питки, намазани с мед или рачел и вариво, наречено „Варвара“, приготвено от различни зърна – боб, леща, жито, царевица и др. и подсладено с мед. Жените раздават обредните питки и от варивото на съседи и роднини, но главно на децата за здраве и, всеки който си вземе от храната, изрича благословия: „Да дава Господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“ Винаги една от питките се оставя на тавана или до огнището „за Баба шарка, за Баба Писанка“. На места има и обратна забрана – не се варят боб и леща, за да не остават белези по болните от шарка деца.
Тъй като празникът се тачи и за здравето на домашните птици и животни, рано сутринта стопанките разпръскват варени царевични зърна на двора за кокошките и ги ограждат с въже. Това се прави за да не се губят кокошките из чуждите дворове.
За предпазване от шарка на този ден има и специален обред, изпълняван само от деца. Сутринта нечетен брой деца се събират на поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне, дете, което е изтърсак изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко от другарчетата си по три зърна. Децата трябва да изядат зърната, като ги вземат с устата си без да ги пипат с ръце.
На много места в България вечерта срещу празника се устройва първата кадена вечеря, втората и третата са на Бъдни Вечер и Сурваки. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта. Вечерята е постна, но трапезата е празнична. Най-възрастната жена прекадява трапезата. След това тя вдига хляба високо и благославя: “да пораснат посевите високи!“. Свещта от тази вечеря, наречена „варварска“, се запазва и пали при тежко раждане на добитък, при гръмотевична буря или градушка. Ако се случи подобно природно бедствие, жените изнасят свещта навън и я запалват с вярата, че така ще успеят да спрат стихията.
В Родопите и Петричко на Варвара се гадае каква ще е идващата година по първият гостенин, наречен полазник. В Западна България Варвара се нарича още Женска Коледа. Тогава пременени моми и момичета, наречени варварки или варварици, с торбички през рамо обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят за здраве и плодородие, а домакините ги даряват с ошав, брашно, боб и прочие. На Варвара, по седенките, момите си гадаят за любов и венчило.
Ели Маринова