В нощта преди Гергьовден небето се отваря и стопанинът на заровеното имане, най-често това е таласъм, проблясва като пламък.
През тази нощ навсякъде бродят магьосници, които се стремят да предизвикат по магически път плодородие и благоденствие или пък да отмъкнат с магия чуждото благо. По правило и обикновените хора, и вещите жени са се стремили да повикат плодородието и благоденствието, да ги поканят в селището и така, когато за всеки човек от общността е осигурено добруване, и цялото село ще може да процъфтява.
Вещиците пък, с помощта на изпитани магически ритуали, се стремели да „измамят“ плода от чуждата нива и млякото на чуждия добитък и ги пренесат в своята нива и в своя двор, а някоя особено веща жена можела да свали месечината от небето, да я превърне в крава и да я издои, за да придобие власт над млякото на цялото село за добро или зло. Именно тези практики /които не са правило, а по-скоро рядко явление/ са навлекли на знахарките, билкарките и вещите жени зловещото прозвище вещици.
Много от предвидливите стопани още от вечерта ръсели просо около къщите и дворовете си, около стопанските постройки, защото се вярвало, че просените зърна предпазват от магии, магьосници и бродници.
Нощта преди Гергьовден, това е магическа нощ на гадания и предсказания за здраве, любов и плодородие.
Ели Маринова