Църковният празник Преображение Господне ни напомня чудния начин по който Бог Отец преобразява Исус Христос, за да докаже на хората, че той действително е Син Божий.
Преображение Господне е християнски религиозен празник, който се чества на 6-ти август по юлианския календар. Според светото писание на Преображение Иисус Христос се показва на своите ученици в божествения си образ и се разкрива пред тях. евангелистите Матей, Марк и Лука са написали, че на този ден Иисус Христос и апостолите Петър, Яков и Йоан се качват на планината Тавор, в превод Преображение за молитва. Там тримата апостоли сядат да си починат и заспиват. Когато се събуждат, виждат Иисус да свети ярко, а от небето се чува глас „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.
Но за да се впише, ако мога да се изразя така, всяка официална религия, стъпва върху основата на предишните вярвания на съответния народ, наричани от християнството езичество и приема част от ритуалите му в приемлив, но и до голяма степен променен вид. На Преображение езическите ритуали на народите, населявали нашите земи са се свързвали с предела между лятото и есента, с началото на прибирането на реколтата за зимата и приготвянето на зимнината. Самата дума Преображение е напомняне, че времето вече започва да се променя, че дните не са толкова горещи. Денят намалява, нощите стават по-дълги и по-хладни, змиите и гущерите се прибират в леговищата си, лястовиците и щъркелите започват да се събират на ята и да се приготвят да отлетят на юг. Водата в реките и езерата „се обръща“, става студена и неподходяща за къпане, но същата тази вода е вълшебна, когато става дума за здраве. Предците ни смятали, че преображенската вода имала силата да „преобрази“ болестта и да я превърне в здраве и за това с настойка от накиснати в преображенска вода сушени плодове или билки в миналото се лекували много болести.
На Преображение в Светата Литургия на православните храмове се прибавя молитвено песнопение със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. Тогава започва и подготовката на есенната сеитба. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” – пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.
Гроздето заема особено място и в народната, и в християнската традиция. С бъклица вино се канят сватове и кумове, от вино се прави виното за причастие, което символизира Христовата кръв. На Преображение предците ни ставали рано, още преди изгрев и отивали на лозе. Там откъсвали първите чепки грозде, които отнасяли в черквата и след освещаването им ритуално ги раздавали помежду си, пред черквата или на пътя. До този ден било забранено да се ядат грозде и къпини. Старите хора разказват, че когато Господ създал гроздето, Дяволът направил къпината. Всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, на Преображение Господне първо трябвало да хапне от божия плод и така да си осигури покой за душата и добро телесно здраве.
Празникът се пада по време на Богородичните пости и по традиция се отбелязва с тържествен обяд. Въпреки постите на трапезата се поднася рибно ястие. На Преображение започва подготовката за един от най-големите и най-уважаваните празници в нашия календар – Голяма Богородица, който е празник и на пчеларите
В най-стари времена от Преображение Когато момите отивали, пременени и закичени с китки свежи цветя до селската чешма или кладенец за вода, ергените ги причаквали отстрани. При чешмата ергените се надпреварвали да крадат момински китки и да напиват момински менци и стомни. По това време, най-често след Кръстовден, 14 септември започвали моминските седенки, когато ухажването набирало сила. Това се случвало до Петковден, когато на мегдана се извивало първото голямо смесено хоро, наричано „сглядно“. На него се хващали всички моми в предбрачна възраст, а момковите родители наблюдавали хорото отстрани, преценявали момите и си избирали снахи. От Кръстовден или от Петковден започвали да се устройват сватбите.
Всъщност очакването на есента в нашата народна традиция започва още от Еньовден, 24 юни. Хората вярвали, че на този ден Слънцето е в най-голямата си сила и от тук нататък тази сила постепенно започва да намалява. Те вярвали, че по изгрев Слънцето трепти, че „прерипнува“, прескача като пиле през праг. Тоест на Еньовден Слънцето се завърта към есен. След това идват Горещниците и Илинден, а веднага след тях, на 27 юли е празникът на свети Панталеймон, който народът ни нарича Пантелей Пътник, защото се е вярвало, че на този ден прелетните птици започват да се събират на ята и да се готвят за път на юг.
От Преображение денят започва видимо да намалява и това е първият празник на есента. Следващият празник, който ни напомня за приближаването на есента е на 29 август, Секновение, когато денят и нощта се „отсичат“, стават равни помежду си, а после идва Кръстовден, когато денят и нощта се срещат накръст. На всеки от тези празници храната е постна, а на Секновение дори е забранено да се ядат червени плодове и зеленчуци.
Ели Маринова