Молитва за починали.
Помени, Господи, като Благ, Твоите раби
и каквото през живота си са съгрешили,
прости, защото никой не е безгрешен освен Тебе,
можещ и на починалите да даваш покой.
Със светиите упокой, Христе, душите на твоите раби,
където няма ни болест, ни въздишка, но живот вечен.
Амин!
Всяка събота е ден на мъртвите, тоест задушница, но през годината има няколко специални съботи, тоест големи задушници, устройвани преди големите празници – преди месни заговезни, преди Свети Дух, наречена Черешова и преди деня на свети Архангел Михаил, която е и ден, в помен на всички офицери и войници, загинали за България.
В събота, преди месни заговезни, преди началото на Великите пости, хората правят помен на умрелите си роднини и устройват Голяма задушница. Жертвените дарове за всяка задушница отразяват и сезона, през който се извършва тя. На Голяма задушница хората подават освен обреден хляб и варено жито, варени яйца и сирене.
В миналото обредните ритуали на задушница са се извършвали от жените в семейството, но сега и тази практика се е променила. На задушница рано сутринта хората първо почистват и подреждат гробовете на близките, ги украсяват ги с цветя, в подходящ сезон засаждат храсти и дървета. След това палят свещи, които забиват в земята, прекадяват гроба с тамян и принасят в жертва вино, безквасен хляб и коливó – варено жито с мед и орехи. Тази жертва се принася за да се изпратят даровете на живите в духовните селения, за да се „намерят “ тези дарове и да сгреят душите на скъпите ни покойници на оня свят. По традиция в чест на мъртвите се устройват и общи трапези, но ако няма възможност за това, хората раздават на гробището или пък в църквата за „Бог да прости“.
Названието на ритуалите, с които си припомняме нашите починали близки и тачим тяхната памет – „задушница“ идва от израза „о душе“, тоест „за душата“, „за душите“. През тези дни ние не само почитаме паметта да скъпите за нас покойници, но и успокояваме и собствените си души. Защото всички поминални ритуали са важни колкото и за покойниците, толкова и за живите.
Ели Маринова